Когато гръм удари, КАК ДЕЛОТО ЗАГЛЪХВА

През октомври 2014 г. стана една вече позабравена трагедия. При мощен взрив на противопехотни мини, докарани от Гърция за унищожение, в завод „Миджур” в село Горни Лом беше унищожен цял цех. И загинаха 15 човека. Следствието започна под наблюдението на главния прокурор Сотир Цацаров, според когото: „В завода е имало огромно текучество поради ниските заплати – по 250 лева месечно. Не е имало никакъв контрол на работата. Взривът е възникнал заради неспазване на правилата за боравене с боеприпаси. Не са спазвани никакви мерки за сигурност, а работниците не са имали представа как да работят с мините. Поради липсата на техника някои от тях са носели от дома си лични инструменти за обезвреждането на боеприпасите.”

Това е случай, който ни кара да се питаме: наистина ли частникът е по-добър стопанин от държавата? Заводът е приватизиран през 2003 г. от Валери Митков, който минава за човек на Георги Първанов. А е и масон – Велик майстор на Великата ложа на старите свободни зидари, като негов заместник е министърът на спорта Красен Кралев. Когато масонските формирования се обединяват, В. Мит­ков е провъзгласен пък за Почетен Велик майстор на Обединената Велика ложа. Но докато масонства, в приватизирания от него завод през 2006-а и 2007-а стават експлозии с два смъртни случая, които се разминават без виновни. А какво стана след трагедията през 2014-а?

След убийствената експлозия останаха неунищожени още над 190 000 мини. Тези боеприпаси не бяха обезопасени цели четири години. Едва в края на ноември 2018-а в продължение на 8 седмици мините бяха върнати обратно в нашата южна съседка. Бяха извозени тихомълком с наши тирове; за да не се стресира населението, те са пътували към гръцката територия само през нощта.

Така на Гърция са върнати общо 190 570 взривоопасни мини. Затова хората в Северозападна България си отдъхват – те вече могат да спят спокойно. Какви ги върши обаче родната Темида?

По време на следствието 19 следователи са разпитали 50 свидетели, изготвени са над 140 експертизи, констатирани са 143 нарушения. Изводите са, че мините са внесени в България от Гърция, понеже никоя друга държава не ги е искала. Те са били разбивани в завод „Миджур” по най-първобитен начин – с медни и дървени чукове. А на работа са били приемани хора, без да преминат дори най-елементарно предварително обучение. Освен това работниците не са се трудили в обезопасени отделни бронирани кабини, а в общо помещение. Затова експертните заключения на специалистите не бяха изненадващи: те стигнаха до извода, че фаталният взрив е бил неизбежен. Трагедията е била въпрос само на време при тези допотопни методи на работа. В обвинителния акт пише: „Изводите на вещите лица са, че нивото на технологично осигуряване е било занаятчийско, а не професионално и при подобно отношение към техниката на безопасността при работа с боеприпаси инцидентът е бил напълно закономерен.”

Тоест – на пръв поглед всичко е ясно. В случая става дума за абсолютна немарливост, съчетана с огромна алчност за пари. Но щом има жертви, трябва да има и виновни. Така обаче смята само наивният гражданин. Темида е на съвсем друго мнение – виновни няма. Няма виновен дори за смъртта на един загинал. Дори за един ранен. Няма виновен за абсолютно нищо. Така е според Видинския окръжен съд, който оправда всички подсъдими. Всички обвиняеми за трагедията са невинни. Освен тях невинни са, разбира се, и магистратите, които се измъкват на пръсти от всяко дело с най-нелепи присъди, криейки се зад своята конституционна недосегаемост.

Г-н Димитър Димитров, който загуби сина си Михаил при взрива, така коментира решението на съда:

– Тази присъда е подигравка с паметта на жертвите.

Това е най-точната оценка за работата на Темида.

Сергей Трайков