ДАМОКЛЕВАТА НОЖИЦА

Марко Ганчев

На шивачи и кроячи
ножицата беше уред,
ала случи се задачи
извънредни да й турят.

Ленти трябваше да реже
най-напред при първи копки.
При завършени строежи
падаше обаче в клопки.

Трудно в мигове такива
беше мярка да намери:
хем обекта да открива,
хем да скрива далавери.

От квартална бира-скара
ножицата се разкрачва
до пустинята Сахара,
в Хималаите се качва.

По курортите дубайски,
вече с остриета тъпи,
кътове открива райски
с райски вид, но адски скъпи.

Лайнери презокеански,
турове околосветски
с баловете капитански
и лъвиците им светски.

От квартални бири-скари
до свръхмодни дефилета
по килими за оскари
шета ножицата клета.

Цялата се нажежава
от високи обороти,
но неспирно продължава
ножицата да работи.

В инкрустирано ковчеже
под копринена покривка
я повиват, за да реже
утре нова придобивка.

Да, но никой не внимава
де ковчежето нощува.
И тогава, и тогава
„Трак!” отвътре се дочува.

Ножицата в спални влиза,
спящи люде разповива,
де от гащи, де от риза
наметало си съшива.

Призракът, додето съмне,
трижди около Земята
с атрибути таласъмни
обикаляйки, се мята.

С някой скелет от нацизма
бихме я сравнили само,
с призрака на комунизма
и на Хамлет на баща му.

И то в случай че се случите
да бъдат придружени
и от баскервилско куче,
инак ще са унижени.

От чаршаф и от завеса,
от хавлия – дълга, къса,
от каквото й хареса
реже кройки, та се къса.

Всичко туй са все савани,
изчислени сто процента
в тях обектът да се хване,
дето рязала е лента.

А накрая туй пък нещо
ножицата го съшива
в покривало по-зловещо
и планетата покрива.

Ножицата с туй намеква,
че е близо съдът Божи.
Шиенето не пресеква.
Всичко живо се тревожи.

Яко ножицата реже
реже без сантименталност.
Двойно страшна е, понеже
не е призрак, а реалност.

Учени лауреати
го доказват, грешка няма:
„Между бедни и богати
зее ножица голяма…”