МЪЛЧАНИЕТО НА КУКЕРИТЕ

Много начини има да се справим със злите сили, дебнещи ни от всеки ъгъл. Я връзка чесън ще увесим на врата, я разпятие. Кукерите обаче си остават най-доказалият се във времето метод за преборване с всякакви дяволски влияния.

Управляващите ни, разбира се, играят на сигурно. Кукери участници на фестивала „Сурва“-Перник гониха злите сили в Народното събрание.

Всъщност правилно са се насочили – там дяволът се чувства като у дома си. „Колкото по-силно удрят чановете на кукерите, толкова повече се очиства земята и злото бяга от нас“, коментира председателката Цвета Караянчева. „Надявам се, че с вашето присъствие парламентът наистина ще се избави от злите сили“, обърна се тя към кукерите.

Те нито потвърдиха, нито отрекоха сбъдването на надеждите є. Явно не им беше платено за тая допълнителна услуга. Затова хвалбите по техен адрес продължиха: „Кукерският фестивал в Перник е най-големият в България и на Балканите и традицията трябва да се подкрепя. Аз бях там миналата година и тази година пак ще бъда, чувството е уникално!“, възкликна Караянчева. Маскираните подрънкаха доволно с чанове, но после пак потънаха в мълчание.

Всичко това ми напомни за интервюто с група кукери по време на „Сурва“. Младата и напориста телевизионна репортерка им задаваше въпрос след въпрос. Облечените с кожи и рога мъже упорито мълчаха.

Журналистката продължаваше със същия хъс: “Но все пак кажете ми – какво за вас са традициите? Могат ли да помогнат на българския народ да се възроди?“.

Накрая репортерката ги помоли да си махнат маските от главите. Кукерите и това не благоволиха да направят. Телевизионерката обаче се оказа непреклонна – откри набързо организатора на фестивала и той собственоръчно пред камерите им свали маските. Оказаха се чернокожи участници от далечна Гана. „Е, как да ви отговорят на въпросите, уважаема, като не разбират какво ги питате?!“, сопна се организаторът на репортерката.

Тя свенливо се изчерви, а най-едрият от ганайците я прегърна през рамо и заяви на развален английски: “Вие много хубава, вие трябва с мене в Гана да дойде!“.

Влади Христов