ИГРА НА СЛЯПА БАБА

По телевизията дават репортаж: работник сече борова гора на морския бряг. Мястото – къмпинг „Арапя” до Царево.

Питат го: това гора ли е?

Работникът: гора е. Но май не е гора. Не знам…

Репортерът отива при кмета на Царево. Той трябва да знае.

Кметът: гора е на пръв поглед. Но по документи не е гора, защото собственикът от двайсет години има разрешително за строеж.

Подобна случка на друг къмпинг – „Веселие”. Там видяхме дюна, която вече не е дюна, ами заравнена частна собственост.

За да се вдигнат естествените пясъчни образувания на плажа са нужни сто години, а да изчезнат – само един булдозер или един подпис. Пък после нека учени от БАН да доказват що е дюна и има ли тя почва у нас?

На плажа „Алепу” леят основите на бъдещ хотел, но имат разрешително, че това не е хотел, те просто вършат укрепване на брега.

Козма Прутков казваше: „Ако на клетката на жирафа пише „тигър”, не вярвайте на очите си!”

И държавните чиновници ни казват същото: не вярвайте на очите си, а на документите!

Затова гората не е гора, дюните не са дюни, плажът е бетон и бетонът е плаж, а пък новите хотели всъщност са укрепителни работи срещу свлачищата.

Когато върховни съдии решават, че не трябва да се строи в народните паркове, защото законът не позволява – това не е закон. Законотворците са в готовност веднага да го променят.

За друго не, но щом е за сеч и бетон, мнозинството е бетон.

За да се бетонира на поста си, еко-министърът е момче за услуги – по-услужлив от него не сме имали. Той мина през много партии – беше седесар, после демократ за силна България, членува за кратко в партията на Кунева. Завъртя се уж в дясната политика, пък зави към национализма, за да заеме министерския пост от квотата на ВМРО.

Ако видите на клетката на министъра да пише „Нено Димов”, не вярвайте на очите си – това не е министър!

М. Вешим