Фейсбук махмурлук

Преди векове прадедите ни са се борили с вълци и мечки, за да оцелеят, в днешно време милиони не биха оцелели без „Фейсбук“. Ако не пуснеш сутрин в социалната мрежа статус как ще прекараш деня си, а вечер ако не си снимаш трите кебапчета в чинията, все едно не си живял. Да, но и на тая хайдпарк свободия дойде краят. „Фейсбук” отваря център за преглеждане на съдържание в София. 15 000 модератори по целия свят следят милиони потребители на над 100 езика. В българския център ще работят 150 служители, които ще дебнат постовете в социалната мрежа за дезинформация и политическа пропаганда. Накратко – напишеш нещо срещу властта – автоматично ставаш дезинформатор. Хвалиш ли – никой не те закача. Чиста работа и до болка позната схема от комунистическите времена. Само че в новите виртуални дрешки на другаря Зукърбърг. Днес във „Фейсбук“ попадам на пост на мой приятел – оплаква се милият, че го цепи махмурлукът, а ще трябва да ходи на работа. Не можело така, първо здравето – после работата. Само след няколко минути постът му беше премахнат от модераторите. Веднага му се обадих с опит да му дам логическо обяснение: „Друже, явно са приели отказа ти да работиш като призив за бунт на работническата класа. Ами представи си, ако в тая държава всички хора с махмурлук не идат на работа. Това значи, че КПД-то на нацията ще спадне с поне 80%. Оттам създаваш предпоставки за икономическа криза, което си е явен знак за провал на управляващите. И хоп – влизаш в черния списък. Виждаш ли сега от един махмурлук докъде могат да стигнат нещата“. Приятелят ми дълго мълча, а после видимо притеснен заяви: „Вече ще пускам само снимки на залези с палми и влюбени двойки“. Да, но и тогава продължиха да го цензурират. „Ами така е, това с палмите и влюбените си е проява на охолство и буржоазен разгул. Не може с такива кадри да дразниш работещия плебс. От утре пускай само снимки на котета – тях едва ли ще изтрият“, успокоих го аз. Той се престраши и на другия ден публикува снимка на коте. Веднага я премахнаха, зад котето се виждал замък. Ако беше коте пред панелен блок в „Люлин“, щеше да му се размине.

Влади Христов