РАЗВЕНЧАНА ТРАДИЦИЯ

От изпечените на фурна пТици най-вкусни ми са трътките и шийките. Още от малък си ги заобичах тия две крайченца. А написах главно „Т“, за да не обърквате „птици“ с „пици“

По стародавна традиция англичаните срещат Коледата, техния Кристмас, с печена пуйка или мисирка, както я наричат в някои райони на България. В Англия се натъкнах на интересни случки в тази връзка.

Най-напред ми направи впечатление, че почти месец преди Кристмаса магазините в Лондон бяха вече заредени със замразени и охладени мисирки с надписи „Турция“. Ама в който и магазин да влезна – все това ми се набиваше на очи: Турция, Турция, Турция…  „Брей-й-й… – викам си, – толкова много мисирки все от Турция ли са внесени?“.  Докато накрая разбрах, че англичаните наричали самите мисирки турция, тоест на английски език наименованието на тая птица съвпада с името на посочената държава – нито буква разлика.

Каква ли прилика са намерили англичаните, за да нарекат мисирката на името на Турция? – помислих си аз, но не се задълбах във въпроса. А и не това е основното, за което искам да пиша тук. Нали руснаците пък наричат ъглошлайфа „българка“, защото внасяли такива машинки най-напред от България! Може и с мисирките причината да е подобна…

Въпросът е, че като се ожених някога за англичанка и дойдох зет в Лондон, на първия ни общ Кристмас тя сервира на масата печената турция, пардон, печената мисирка без трътка и без шийка. „Бре-ей, изпреварили ме – помислих си. – Някой, който ги обича като мен, си ги е лапнал, още преди да пристигне печивото на трапезата!“

Когато проследих следващата ритуална мисирка още от фурната и видях, че тези мои любими окрайности пак липсват, озадачено попитах жена си кога и кой ги изяжда.

– О-о-о, аз ги изрязвам, преди да я сложа във фурната – най-авторитетно ме информира тя.

– Как така? Защо ги изрязваш? – недоумявах аз.

– Ами-и-и… мама все така правеше. Традиция!

Това, че англичаните са хора на традицията, е неоспоримо. Ако трябва да охарактеризирам англичаните и Англия с една дума, то това ще да е думата традиция! Но традицията за отрязване на любимите ми трътка и шийка ми се стори без каквато и да е логика и любопитството ми ме подтикна да се позаинтересувам относно историята є. Затова и при първата възможност попитах тъщата – какво знае майката на жена ми за това.

– Ами-и-и… изрязвах ги, защото и моята майка ги режеше – бе нейният отговор.

Доста възрастна и немощна вече, майката на тъща ми бе все още жива. Но в Англия и особено в Лондон три поколения в един дом няма да намерите. Тук даже две поколения в една къща са рядкост. Затова и бабата, след като умрял дядото (е, тая традиция – мъжете да умират по-рано от жените си, не е само английска), отишла в старчески дом. Ама старческите домове в Англия не са като в България. В тях всеки обитател си има собствена баня, собствена тоалетна и ползва един куп привилегии. По празниците който си има наследници, ги посещава. Или те го посещават, ако е вече с незавидно здраве.

Така и ние посетихме бабата и аз не се стърпях да задам вълнуващия ме въпрос.

– Защо ги режат? – на свой ред се учуди тя.

След минутка обаче си спомни, че преди да забранят употребата на дърва и въглища в Лондон, тя ползвала за готвене печка на твърдо гориво. Фурничката на тази печка била малка, та не събирала стърчащите в противоположни посоки окрайности на мисирката. Именно затова ги и отрязвала, а не поради някаква традиция.

Така аз развенчах една английска семейна традиция и от следващата година вече се наслаждавах на вкуса на трътката и шийката на коледната турция, пардон, на коледната мисирка.

А дали и някои други от безчетните английски традиции не са възникнали така?

Никола Филипов,

Лондон