УЧЕБНИЯТ ПРОЦЕС КАТО СЪДЕБЕН

ИЛИ КОЛКО ПРАВИ 7 х 8?

Според статистиката този въпрос разплаква седемдесет и четири цяло и пет десети от изпитваните. Сигурно затова досега се смяташе за един от най-трудните, който може да бъде зададен по време на периода в живота на дечурлигата, наричан все още по инерция образователен.

Но времената са динамични, векът вече от двайсетина години е нов и дори започна да се изтърква по краищата, затова министерството, наричано по инерция образователно, се е погрижило да ни измисли съвсем нови, но все така разплакващи въпроси.

Как бихте се почувствали, ако при вас пристигне инспектор, извади си бележничето, отвори го на чиста страничка и строго попита:

– Вашият директор стимулира ли израстването и изявата на други лидери в учителския екип?

И докато се наканите да отговорите, че да, нашият директор стимулира израстването и особено изявата на други лидери в екипа си, дори по време на съвет пита – абе, няма ли някой да стане да поведе колектива в някаква друга посока, противоположна на тая, която предлагам, та да може постепенно да израсте като лидер и един ден достойно да заеме директорското бюро, инспекторът продължава, вече по същество – за учебния процес:

– Планирате ли конкретни мерки за напредъка на учениците?

Ами да, каква друга работа има един учител, освен да планира конкретни мерки за напредъка на учениците! Е, и да израства като потенциален лидер, разбира се, но напредъкът на децата е още по-важен!

Но докато се похвалите, че да, планирате децата да напреднат, та оттатък, инквизицията продължава:

– Има ли в училището правила и ценности, чрез които се осигурява позитивна дисциплина?

Тук би трябвало да изтърчите до коридора и да откачите таблото, на което са записани правилата и ценностите, та винаги да са под око и възпитаниците ви да не ги забравят, докато излизат да пушат пред входа на училището, и да го покажете гордо на проверяващия. Това ще ви спести следващия въпрос:

– А следи ли се за спазването на правилата и ценностите, чрез които се осигурява позитивна дисциплина?

Как пък няма кой да подскаже една ценност, която да осигурява позитивна дисциплина, та да следим за нея! Или поне – да ни намекне какво е негативна? Ако на последния чин не си ровичкат в телефоните, а си носят таблети – това позитивна или негативна дисциплина е?

Но докато разсъждавате, следващото питане направо ви нокаутира:

– Обратната връзка от учителите взема ли се предвид при предприемането на мерки за повишаване на качеството?

 Тук учителите по математика дават заето, а учителите по български се разплакват – защото не могат да нашарят въпроса с червената химикалка. А не могат да го нашарят, защото е зададен не от двойкаджията на класа, а от инспектора – представител на новосъздадения Национален инспекторат по образованието, институция, която има за задача да направи засега само пилотно инспектиране на стотина български училища, преди да се развихри и премине към цялостната оценка на нещастното българско образование.

Странно звучащите въпроси не са изсмукани от пръстите – или поне не от нашите, а са реалните въпроси, на които проверяваните учители трябва да отговорят по възможно смислен начин. Разбира се, има и още по-странни – да речем, „В каква степен екипът на училището споделя мисията и визията?” или „Във Вашето училище/Вашата детска градина има ли определени условия и ред за разпространение на информация?”

Има много начини да се отговори на трудния въпрос колко прави седем по осем. Но само един е правилният.

Има много начини да се имитира дейност, та да се изкара някой лев и да се добута до пенсия. И всички са правилни. Поне у нас.

Така че, мили деца, препоръчваме конкретна мярка за напредъка ви в живота – не учете таблицата за умножение, не си заслужава. В тоя живот има много по-важни неща – да спазвате позитивна дисциплина, подчинена на условията и реда за разпространение на информация, както и да споделяте мисията и визията – независимо чии и какви. Така ще израснете като лидери в колектива.

Поне според въпросника на Националния инспекторат по образованието.

Румен Белчев