ТАЗИ ВЪЗРАСТ ВЕЧЕ Е ПОРОК: ЗДРАВКО ПОПОВ НА 160 х 0,5 ГОДИНИ

САГА ЗА ТОТЮ И ДРАГАНКА

I.

– Моя изгоро Драгано,

цвете с ръка не допряно!

Седем лета отлетяха,

може и осем да бяха,

казвах си все, че си малка,

та те не дирех за свалка:

беше невръстна, Драганке,

да станеш моя султанка…

Друго е днеска, девойко –

лесно живеем при Бойко;

щеш ли на мен да пристанеш,

моя невяста да станеш?

– Ой ми те тебе, юначе,

лесно приказваш, обаче

доста се силно кахъря:

как ще ме искаш от наште

с туй име – Тотю Катъра

и с осем дела висящи?

– Свидно ми либе Драгано,

теб ще обкича с отбрани

три ката тежки сукмани,

всички от Джорджо Армани;

утре ще аз да харижа

на твойте тейко и мама

гиздава витошка хижа

с два чудно бели хамама;

твойта сестрица Тодорка

слагам пиар на офшорка…

Питам се още, Драгано:

както си ти даровита,

щеш ли поиска пиано –

да си дрънчиш до насита?

 

II.

– Свидно ми либе Драгано,

я слушай с мене що стана!

Блъсна ме черна „Тойота“,

вътре със шест идиота,

предний ми калник отпори,

люти ми рани отвори!

Виком викнах: „Ой ви вази,

нека Господ да ви пази,

ала който калник счупи,

следва нов да ми закупи –

ако ще от Гваделупе,

ако ще от Овча купел!“

Тъй отвръщат ми шестима

вкупом, с наглост несравнима:

„Колкото до Гваделупе,

ти ще цункаш нашто дупе,

а относно Овча купел –

нежно ще подухаш супа!“

Викнах тогава със сила,

гаче съм страшний Атила:

„Чуйте вие, шест тулупа,

гейове от Овча купел!

Тоз калашник безпогрешен

вас набърже ще обслужи,

а пък мощите ви нежни

ще покрият утре с ружи

и с венец от дон Фабрици

помрачени шест вдовици…“

Свидно ми либе Драганке,

не много тънка фиданке,

питаш ли, мила ми, сетне

как се съдбата изметна?

Рипнаха тия тогава –

сякаш ламя шестоглава;

първом налагат с бухалка,

после и с входна бърсалка!

Гледай ме – само ушите

с двайсет ми шева са шити.

Колчем паднал съм – проклето,

скокнаха ми връз чатала

двама, либе, баш където

на мъжа е арсенала!

В РПУ-то пък отсреща

кискат се и ръкоплещят…

 

III.

– Ой те, Тотьо, луд гидия –

Пиърс Броснан! Ричард Гиър!

Как ще ставам аз невеста

при такваз съдба злочеста?

Днес комшийки три ме питат:

Как е Тотю в слабините

подир битка с шест бандити?

Кротко казвам им на трите:

„Ой ви вази, простакеси,

кой ви в София натресе!

Мислите, че импотентен ли

ще разхожда мене с „Бентли“?

Щом се разпишем при кмета,

мигом ще търтим, където

е безхаберно и скрито,

дето са двата балкана –

мощний Тибет и Таити…“

– Умно ми либе, изчело

учени книги на село!

Нека най-сетне да взема

дума и аз по проблема.

Казват хора, доктор Милков

чрез компреси там и билки

връща на мъжа обратно

силата му безоткатно –

и хрущялно, и простатно…

– Въх ми те, Тотьо напети,

как ме навреме подсети!

Ето, че днеска зарана

джипито, доктор Стоянов

учено, без да се пъчи

сам анамнеза ми връчи;

пише съвсем акуратно:

„Прониквано там – еднократно“!

– Въх те! Добре се изказваш,

само честта не опазваш!

– Ой те, Тотьо! Как момата

да се пази, щом самата

по природа е немощна

в обстановка посреднощна?

Бръкне ли в момина пазва

изродът – нея наказват!

Нека да смятаме, мили,

че сме поравно грешили…

– Ой те аз тебе, Драгано!

– Ой те и аз теб, юначе!

 

  1. (Екзод)

Май година оттогава

чудим се: какво ли става?

Нейсе, нашата държава

вест тибетска получава –

иде тя от манастира,

дето Тотю се намира.

Там онези опонират:

няма да го екстрадират!

Пак от текста се разбира,

че по устав се кастрира

всеки изкачил баира;

там другарче му намират,

в брак законен го събират:

кой е самец, кой е дама –

туй решават само двама

(според волята на Брама).

–––

В столнината слънце грее,

птичка иска да запее,

а в квартал „Хаджи Димитър“

се таи врата с шпионка.

Бронзова табела с титър:

„Клуб за млади компаньонки“.

Зад оградата (мила идея):

бяла беседка, където

мама Драганка люлее

бебе… с цвета на кафето…

 

2019