СИВАТА ИКОНОМИКА

Започнах да се ровя в библиотеката си и видях, че имам от моите книги за деца по пет-десет броя от всяка. Седмицата на детската книга вече я няма и връзката на писателите с техните читатели е прекъсната. Реших: ще взема няколко книжки и ще отида в Южния парк.

С трикрако рибарско столче и мини-масичка се настаних на най-оживената алея. Близо до детските площадки. Върху лист от блок № 4 написах: „Моля, подкрепете българската книга!” И зачаках. Много народ се извървя. Повечето хора се движеха от другата страна на алеята, сякаш се плашеха от мен – писателя! По едно време дотича момиче на около девет-десет години.

– Вие ли сте написали тези книжки? Значи така изглеждат писателите… Братчето ми има утре рожден ден. Може ли една книжка с автограф – помоли момичето.

Попитах за името на братчето, написах посвещение и пожелание за здраве и щастливо детство.

– А колко струва? – попита.

– „Нашепнати приказки” е три лева – отговорих и поех парите.

В този момент отнякъде се появи нисичък, набит беловлас мъжага. От двете му страни – по един младеж. Хвана здраво ръката на момичето, показа някаква карта и се представи: „От инспектората”!

– Имаш ли разрешение? Фирма! Тритоарно право?…

Отговорих, че нямам, че аз съм писател, че това са мои авторски книги и съм решил да се срещна с читателите. Да им предложа…

– Дай на детето парите, а ти му върни книгата!

Момичето успя да се отскубне от капана. Затича по алеята. В един миг се обърна, размаха книжката и ми изпрати целувка…

Трогателно, мило, чистосърдечно и по детски щастливо.

Бързо се приземих. Всъщност, приземи ме инспекторът.

– Обирай си крушите!… Хайде, по-скоро! – изкомандва.

– Ами как така? – недоумявах. – Знаете ли, че Матей Преображенски-Миткалото е разнасял български книги и турската власт не му е забранила!

– Миткай си, където щеш, тука немаш место!

– Елисавета Багряна лично е продавала първата си стихосбирка. Ние, писателите, сме будители… – упорствах.

– Събуди се бе, дядка! Събирай си книжлетата и дим да те няма! Иначе ще ги конфискуваме.

Ето това вече ме зарадва. Ще ми конфискува книгите – направо комплимент! – помислих за миг.

– Една жена, приготвила гевреци, застава на улицата и ги продава. Да изкара някой лев – не спирах.

– Ами прави гевреци бе, дедо! Кво си седнал да пишеш книги! – подхвърли остроумно човекът с побелялата коса и доволен се обърна към бъдещите инспектори. – Момчета, това е сивата икономика!

Обаче аз не се предавах.

– Значи, ако тук дойде Асен Разцветников, и него ли ще прогоните?

– Нека посмее да дойде и ще види! – закани се един от младежите.

– Няма да мръднем оттука, докато не си събереш книжлетата! Давам ти пет минути!

Подчиних се. Събрах си „книжлетата”, напъхах ги в пазарската чанта и тройката проверяващи си тръгна. Насочиха се към близкото езеро, където беше приклекнала бабичка. Може би от Железница или от Бистрица. Сигурно предлагаше лапад или коприва.

И тя като мен беше от сивата икономика.

Преди да си тръгна, постлах върху асфалта вестник и отгоре наредих по една книжка от „Нашепнати приказки”, „У дома сме всички” и „Бандата на Пачо”. Обърнах рисувалния лист от блок № 4 и с дебелия флумастер написах: „Вземете си от моите книжки. За спомен от дядо ви Киро!”

Кирил ПИСАРСКИ