ХВАНИ ЕДИНИЯ, УДАРИ ДРУГИЯ

Прокурори, прокурори, легендарни синове

През 2010 г. здравният министър Божидар Нанев беше обвинен за сделки с антивирусния препарат „Тамифлу”, нанесли вреда на държавата с 2,4 милиона лева. Това сложи край на политическата му кариера като председател на Българския лекарски съюз и министър на здравеопазването, а и на лекарската му практика у нас, и той емигрира във Франция. Така един живот в личен и професионален план претърпя пълен крах. Делото се проточи дълго, но в крайна сметка съдът го оправда. А на 27 декември тази година г-н Нанев осъди прокуратурата да му плати 50 000 лева обезщетение за болките, причинени му от незаконното обвинение, като най-неизлечимата е, че майка му е починала, без да разбере, че синът й е невинен. Това обаче не е единичен случай. Бракът в работата на държавното обвинение е толкова голям, че плащаме за некадърността за него в пъти повече, отколкото за обезщетения в Страсбург. Затова прокуратурата реши да крие годишния размер на обезщетенията, които дава на безпричинно обвинени от нея. Още по-безочливо е, че докато крият колко струват гафовете є на данъкоплатците, нейните шефове настойчиво искат промени в Закона за отговорността на държавата, които да ограничат възможността прокуратурата изобщо да бъде съдена. Това безочие на прокуратурата идва от морала на хората, които я ръководят. А какви са те? Ето как сами се портретуват петима главни прокурори.

Генерал Лилко Йоцов е бивш главен военен прокурор. Колата му е взривена на 3 февруари 1997 г. и той по чудо остава жив. За генерал Николай Колев, който го наследява като шеф на Военна прокуратура, но на 28 декември 2002-а е застрелян с 10 куршума, Йоцов твърди: „Николай Колев беше ходил при една бандитска групировка и казал, че аз представлявам заплаха за тях. Те му дават 10 000 долара, за да ме сплаши. Колев задържа 5 хиляди за себе си, а другите 5 дава на един наркоман, който да ме взриви… Знаел съм, че винаги е бил бандит. Колев хващаше бандитите, вземаше им парите и ги пускаше. Така работеше.”

А ето мнението му и за главният прокурор Иван Татарчев, с когото са били приятели: „Той пиеше невероятно много… Пътувахме до Хисаря. Спирахме на няколко места за по водка. Почваше от 9 сутринта и караше, докато може. Иван Татарчев беше духовно богат, но нямаше пари. Затова, където се веселеше, накрая сметката плащаше най-закъсалият престъпник в града…

Във Велико Търново Татарчев ни подреди по следния начин на масата – прокурор, девойка, прокурор, девойка и бутилка уиски на човек. Сметката пак беше платена от най-големия измамник в града.”

Бившият главен прокурор Никола Филчев отговаря на въпрос може ли наследилият го на поста Борис Велчев да стане пак главен прокурор така: „Вероятно управляващите много си харесват педерастчето, защото много им е удобен, затова го искат за главен прокурор… Тълкуването, за което Велчев може би претендира, педерастчето му с педерастче… Само педерасти тълкуват така… Истински педераст е, разбира се, известен в цяла Европа, че даже и в Америка… Лично ще посоча неговия любовник от Доспат!”

Бившият главен прокурор и настоящ председател на Конституционния съд Борис Велчев пък рисува следния образ на своя колега: „Филчев винаги е бил обсебен от психопатичен страх и постоянен ужас от възможното възмездие за всички извършени от него в миналото мерзости… борба с вътрешни бесове… унизително раболепие… омразата му е патологична… връзката със здравия разум при него изтънява съвсем.”

Ако на читателя му иде да си вземе душ от цялата тази нечистоплътност, ще припомним, че цитираните не са примати от враждуващи бандитски шайки, а висши прокурори. Които с личния си морал дават пример надолу по пирамидата как да раздават правосъдие. Техният пример обаче е такъв, че всяка година прокуратурата плаща милиони заради калпавата си работа. Ето информация, която все още не е законово скрита. През 2014 година прокуратурата е била осъдена да изплати обезщетения за 3 милиона и 650 000 лева. През 2015-а те са 2 милиона и 500 000. За 2016-а сумата отново е 2 милиона и 500 000. Или общо – 8 милиона и 650 хиляди. (За сравнение: през същите 3 години държавата е платила обезщетения по осъдителни дела в Страсбург само за 2 милиона и 700 лева.)

През 2017-а прокуратурата скри за пръв път размера на паричните компенсации, само тихомълком съобщи: била е осъдена по 714 дела. Което е стряскащо число! Защото това са 714 съдебни провала на обвинението само за една година. Как обаче да се сложи край на тази срамна картина? Сотир Цацаров и неговите подчинени са намерили изход и положението вече е розово: поради криенето на статистиката за 2018-а няма информация за обезщетения и всичко е по мед и масло. За кого обаче? Не и за гражданите, които отдавна настояват за лична отговорност, защото огромните щети, които прокурорите причиняват на обществото, могат да се стопират, само ако им се бръкне в джоба. Разберат ли, че сами ще плащат за своята партийна обвързаност, некадърност или корумпираност, щат не щат ще спазват закона. Най-големият проблем обаче са политическите назначения по върховете на родното правосъдие на хора със съмнителни качества. Докато изборът на висши магистрати става със задкулисни политически уговорки, прокуратурата ще продължи да произвежда и укрива провали за милиони.

Сергей Трайков