АТАНАСКА

Истинска мъка налегна Атанаска, когато се разкри, че младите влюбени Гюлфие Айван и Меркан Калдъръм са всъщност брат и сестра, но още не знаят това и любовта им е обречена. Раздялата им би била покъртителна трагедия и след нея отчаяното момиче със сигурност щеше да попадне в лапите на ухажващия я похотлив тип Садък, а чувствителният младеж – в капана на злобната Садифе.

Тази вечер кофичката с кисело мляко остана неначената.

Цяла нощ Атанаска си блъска главата как да им се притече на помощ. Да поиска съвет от синовете беше безсмислено, защото те изобщо не се интересуваха от такива неща, а снахите мигом сменяха темата, когато започваше да обсъжда снощната серия. Трябваше да се справи сама.

На разсъмване я озари надеждата, че може би е намерила решение. Спомни си колко пъти преди е гледала по телевизията как Живков е събирал българските творци на пищни срещи и ги е поучавал и напътствал как и какво да творят. Значи просто трябва да напише писмо до Бойко да вземе подобни мерки и той непременно би откликнал на молбата й. Дори нямаше да се налага да заплашва с гражданско неподчинение и блокиране на пътя за Симитли или да излезе на протест на площада със съседката Денка и плакат от детско блокче за рисуване. Но после се сети, че сериалът не беше български.

И тогава є хрумна да пише направо на турския Бойко. Така и адресира писмото – „До Ердоган. Турция”, в което го молеше да се намеси и заповяда на сценаристите да допишат историята с щастлив край. Дори нахвърли няколко конструктивни идеи. Написа го на български с надеждата, че някой от българските турци там ще му го преведе. След това го даде на комшията Стойчо, който веднъж месечно ходеше до Одринския пазар за стока, да го пусне на място за по-сигурно. Оттук нататък вече нищо не беше в нейните ръце. Каквото можа – направи.

Би било наивно да се смята, че писмото е стигнало до самия него, но вероятно някои зевзеци от администрацията му, заливайки се от смях, са го препратили до продуцента със съответното внушение. Дали действително така е станало или просто такъв си е бил сценарият първоначално и не се е налагало нищо да бъде преработвано, никой не може да каже със сигурност. Но е факт, че двамата млади успяха да избегнат домогванията на антипатичните Садък и Садифе. Гюлфие има късмета да се зарази от азиатски птичи грип, хранейки гълъбите на Чешмеси Чарши – мястото на първата им среща и в рамките на някакви си десет покъртителни серии кротко издъхна в ръцете на безутешния младеж. А той, неможейки да понесе несправедливата съдба, скочи от големия мост над Босфора на бънджи без въже. Колко красиво! Също като Ромео и Жулиета. Завинаги неразделни. Какъв щастлив край!

Медиите и в двете страни незнайно как се домогнаха до тази куриозна история и я разгласиха, а Атанаска изненадващо, но заслужено влезе в рекордите на Гинес като най-възрастната участничка в екип от сценаристи на сапунки.

Човек никога не знае кога ще го връхлети известността.

И това му е най-хубавото на този сив живот.

Иван Сариев