Мъфин с малини

Лондон, Холборн, закусвалнята на Ледър Лейн, 9,38 часа.

Слънчево, безоблачно, червен код за 8/10 замърсяване с прахови частици в централните части на столицата.

Пред мен на опашката вилнее свадлив, олисяващ банкер на средна възраст. В какъв небесен цех ги фабрикуват такива хора не знам, но червендалестото лице и бумтящият глас на оперетен злодей са един път:

– Как смеете да си позволявате такива волности, по дяволите! Кой Ви дава право! Безобразие!

Зад тезгяха – с вид на врабче, хипнотизирано от индийска коб-
ра – вцепенено примигва Йоргос, дребният гръцки младеж с големите очила, който скоро започна работа тук. Старанието му да предостави индивидуално обслужване го вкара в тази беля.

Значи, аз и Червенобузия банкер се засичаме тук почти всяка сутрин и той винаги си поръчва капучино с кокосово мляко и мъфин с малини и бял шоколад. Ама всеки път.

Йоргос запомнил това и тази сутрин, още преди банкерът да проговори, му връчил поръчката, вече готова и опакована, с блесналия поглед на дете, показващо нова рисунка на началната си учителка.

Червенобузия обаче, в безкофеинова фуга и генерализирана не-
свяст, изобщо не се умили. Напротив, взе, че се засегна от подобно дръзко безочие, блъвна огън срещу момчето и изрева, че този път иска „сандвич с бекон, по дяволите, и стига си се хилил насреща ми!“

Йоргос се уплаши и побегна към кухнята. От там – с походката на мечка, видяла ловец с крив мерник да се цели в мечето є – излезе Лазар. Забелязах, че е три пръста по-висок от снажния банкер и изпитах неочаквано задоволство от откритието си.

Лазар се наведе през тезгяха и попита тихо:

– Защо повишавате тон на колегата ми?

– Защото има лоши маниери и не разбира нищо от обслужване!

– Аз го чух да казва „Добро утро, сър, закуската Ви е готова.“ Виж, ако беше казал „Пак ли ти бе, досадник, който никога не поздравява и се държи с нас все едно сме на плантацията“, щях да се съглася, че съвсем леко прекалява.

– Ама аз ако искам ще поздравявам… – запелтечи банкерът. Не вярвах, че е възможно, но някак успя още повече да почервенее.

– О,кей. Идете да не поздравявате отсреща в „Прет“, където също имат сандвичи с бекон и също ще Ви плюят в капучиното, ако се държите така. Приятен ден!

Банкерът изфуча навън.

Тогава Лазар ме забеляза:

– А, здрасти! Печелиш мъфин с малини! И кафето е от мен!

С балетен жест плъзна закуската на банкера по стъкления плот към мен, намигна и се обърна да обслужи следващия клиент.

Това е моят Лазар от Ледър Лейн.

Втори като него няма.

________________________

П.П. Йоргос се възстанови от уплаха и в момента весело сипва овесена каша с ягодов сос на три италианки.

Мария Спирова, Лондон