ПАТРИОТИТЕ  НЯМАТ СПИРАЧКИ

 В столичния “Лозенец” има една патриотична врата. Иначе е гаражна, но на нея са изографисани образите на Ботев и Левски. За софиянеца гаражът е лукс, той го цени, обича го и си го пази. Обикновено го пази с надписи като „Не паркирай, пукам гуми!”. Или: „Викам паяк!”. А тук охраната е поверена на националните ни герои. Липсва само едно: „Свобода или смърт!” – свободно паркиране  за титуляра и смърт за нарушителите!

В началото Левски и Ботев бяха изрисувани от зограф-самодеец, някой самоук нашенски Ел Мазачо, и изглеждаха така:

Тая самодейна направа се задържа повече от година и накрая подразни дори и собственика, гаражен патриот. Наскоро той намери малко по-професионален художник, за да замаже грешките на първия.

Получи се нова врата, ето я:

 

Ако има и трети художествен опит, може да се роди и нов шедьовър. Дали няма да се включи и община „Лозенец”, да обяви обществена поръчка – конкурс за изографисване на Ботев и Левски върху гараж на ул.”Кръстьо Сарафов”, близо до пресечката с „Милин камък”? За сведение: на Милин камък Ботевата чета води кърваво сражение, на днешната софийска улица войводата Ботев продължава сражението, този път с художници-самодейци.

Вратата Левски-Ботев  ми подсказа да направя кратък списък на видовете нашенски патриотизъм.

Започнах с гаражния.

Следва епидермалният, който излиза на показ най-вече през лятото, сезона на потници и къси гащи. И включва татуировки на царе и национални герои по бицепси и трицепси, по гърди и гърбове, по бедра и прасци. Виждал съм дори „Левски на шия” – един дебеловрат субект си бе татуирал Апостола откъм тила и гърба – на мястото, където при нормалните хора се намира връзката между глава и тяло. При въпросния субект тази връзка се губеше, главата започваше направо от тялото – там бе татуиран Левски. Сякаш да личи, че тая дебела шия не е от туршия, има и родолюбие.

Като казах туршия, се сетих – среща се и кулинарен патриотизъм – него го дават като любопитна новина по телевизията. Нали телевизията, такъв є е характерът, не оставя непоказана простотия. На малкия екран видях един нашенец, по занятие пожарникар – той бе направил Апостола на салата. Показаха я: елипсовидна чиния с националното знаме – бялото – сух таратор, зеленото от маруля, червеното – лютеница. На този фон бе вдигнал и бесило – от тънки суджуци… И нарязан шпек за паметна плоча, с надпис  „Васил Левски (1837-1873)“.

Пред камерата авторът на „инсталацията“ разкри сериозни творчески намерения – работел по подобен проект за салата, национално мезе, и в чест на  3-ти март. Щял да направи паметника на Шипка от шунка и салам „Бургас“, стълбите – от пастърмички и филе „Елена“, а пък оръдията от бирени пръчици. О, Шипка – о, Шунка!

Има и дипломатически патриотизъм. Наскоро наша г-жа посланик в Индия връчила акредитивните си писма, облечена в българска национална носия. Шопска носия, се  уточнява в информацията, сякаш като закана: „Дръж се, земьо Индийо, шоп те гази!“.

Всъщност г-жа посланикът ни не е в нарушение на строгия протокол – при връчване на акредитивни писма било позволено на дипломатите да се явят, освен в официално облекло, и в народната носия на своята страна.

На снимка г-жа посланикът в шопски литак и  блуза с шевици си е направо очарователна – с вида си тя е очаровала не само индийските домакини, но и нашите социални мрежи. В мрежите носията є среща пълна подкрепа.

Трябва да бъде подкрепен и примерът є! И от утре да стане правило: всеки български посланик навсякъде по света е длъжен да ходи по приеми в народната ни носия! Носията – потури, цървули и навуща, да бъде задължително изискване за кандидатите ни за посланици. За дипломатите ни в северните страни – и ямурлук.

Така ще има ясен критерий за назначаване на дипломатическа работа – в посолствата ще бъдат пращани само ония, на които носията им отива. Които могат да си стягат навущата, а не да си настъпват вървите на цървулите. Да си навиват пояса, без да си го разпасват. И да не си кривят калпака!

Защото сега критериите са доста неясни – за посланик някъде си  правителството предлага СМЧ (Силно Мой Човек), а президентът го зачерква. Или обратното – президентът иска да пробута своя СМЧ, а Външното министерство  го спъва.

Заради търканията между президент и премиер доста наши посолства по света стоят без ръководство. Изпускаме ценна възможност да си развеем пояса и пищимала в повече държави по глобуса.

Има още много примери за безпримерен патриотизъм. Може да сме малък народ, но  сме големи патриоти.

А пък „Стършел“ е малък вестник, за да обхване необхватното.

М. Вешим