Банки скубят като бабанки

Майдел, дръж ги!

Ева Майдел най-после сбъдна лелеяната мечта на българина – евродепутат да направи нещо за него. Тя смъкна цените на банковите преводи от и за България десетина пъти. Това ще се случи от Коледа натам. Дотогава: за превод на 20 евро се плаща поне толкова като такса.

Звъним в една от най-големите ни банки, родом от Австрия. Питаме колко е таксата за банков превод след решението на Европарламента.

„Таксата е 0,2% от сумата плюс 9 евро“, отговаря служителката.

„Значи на 100 евро – 9,20 евро“ – показваме експресни математически способности ние.

„Не!“, отсича тя. „Не ме доизслушахте – сметката ви е правилна, но има минималната такса независимо от сумата и тя е 17 евро.

„Е, как така – това е почти двойно повече“, сконфузени от позицията на неразбрали питаме ние.

„Да, двойно е – това е, благодаря ви за интереса!“, гордо отсича банкерката от фронт офиса.

Ако щете. Когато трябва да платите таксата за обучение на студента си в Англия  или пък, не дай си, Боже, за лекарска намеса в Германия, използвайте фирма за парични преводи или пък ги пратете по куриер. Няма да е по-евтино, но ще е по-бързо, защото от банката уточниха още, че преводът ще пристигне до 2 дни.

На това обирджийство Майдел поставя точка.

Но, усетили задаващите се лоши времена, банките вече действат компенсаторно и едностранно. От декември таксите за международни преводи ще трябва да слязат на нивото на таксите за вътрешни преводи, а те са между 3 и 5 лева. И понеже еврорегулацията не търпи възражения – банкерите щат, не щат, ще трябва да се съобразят, затова банките протегнаха вече ръчички към таксите вътре в страната.

Пишещият тези редове е клиент на лизингово дружество от групата на същата банка. Отива той с треперещи ръчички да внесе двеста лева като първа вноска за новата си кола и с изненада установява, че преводът не струва нищо. Два месеца след това го информират от фронт офиса, че таксата има и тя е 20 ст. Вика си – какъв е тоя фронт срещу него? Нали само преместват парите от единия си джоб в другия. „За жълти стотинки проблем няма да правя“, казва си той и си плаща като поп. Не като имам.

Да, де, но след година таксата стана 50 ст. и продължи да нараства до 2 лв., колкото е сега. Което от първото є ниво е 10 пъти ръст.

Реших да поискам обяснение. Управителката на клона ми обясни, че политиката по банковите такси е „залегнала във вътрешните правила на банката, където външен взор не може да проникне“.

И достъпно за нивото на развитието ми обясни, че броенето на пари струва пари. Макар че броенето на двете стотачки, колкото е месечната ми вноска, отнема между 1 и 2 секунди.

А междувременно простата сметка показва, че ако преизчислим тези 2 лева като процент от месечната вноска (едно на сто) – то тя, вноската, се е увеличила от 3 на 4 процента.

Чувствам се излъган.

Майдел, дръж запретнати евроръкавите!

Чавдар ИНЧЕВ