ЗА СМЯХ НА КОКОШКИТЕ

И това доживяхме – съдия № 1 в България Лозан Панов е осъден вече на две инстанции. Едва ли има по-голямо доказателство, че в съдебната ни система има нещо много сбъркано. Не случайно недоверието в нея е стигнало до срамните 94 процента. Затова не е чудно, че Европейската комисия иска реформи в родната Темида, които обаче все не се случват. А ето какво се случва.  До 30 април 2017 година председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов трябваше да подаде в Сметната палата декларация за имуществото си и доходите през 2016-а. Той обаче категорично отказа да го направи с обяснението, че не бил длъжен. Значи: всички обикновени граждани са длъжни, а само съдия № 1 не е длъжен. Тогава Сметната палата издаде наказателно постановление за неспазване на закона и го глоби с 1000 лева. Шефът на най-висшия съд в България отказа да я плати. Това принуди палатата да заведе наказателно дело срещу него в Софийския районен съд. Въпреки че е бил редовно призован на служебния си адрес да присъства в съда, Лозан Панов не се е явил, без да посочи уважителна причина. Явява се само неговият адвокат и след второто си заседание, на 19 ноември 2018-а, Районният съд решава, че г-н Панов трябва да плати санкцията от 1000 лева. Съдия № 1 отказва да се съобрази със съдебното решение, а го обжалва пред по-висша инстанция.

Административен съд София-град също отсъди, че Лозан Панов е нарушил закона с отказа си да подаде имуществена декларация пред Сметната палата. Ето част от мотивите за това решение. Не се споделят „Оплакванията в подадената жалба за съществени процесуални нарушения, които са ограничили по непоправим начин правото на защита.”; „Твърдението, че делото е водено „чрез медиите”, няма правен характер… присъствието на медии няма връзка със справедливостта на процеса.”; „Тезата, че жалбоподателят е бил подведен (за неподаване на декларация) от указания в интернет–сайтове не държи сметка за един от основните принципи на правото: Незнанието на закона не е извинение за неговото неспазване.”; „Последното оплакване – че решението на Районния съд е целенасочена репресия срещу жалбоподателя и опасност по този начин да се засегне независимостта на съдебната система, няма нищо общо с правото и с данните по делото. Настоящия съд напомня, че според чл. 6 от Конституцията „Всички граждани са равни пред закона”, независимо от общественото им положение, и санкционирането на техните противообществени прояви е задължение на държавата, а не репресия.” Според  Закона за публичност на имуществото на лица заемащи висши длъжности, председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, „е бил длъжен да да подаде декларация за имущество и доходи в Сметната палата.” Затова Административният съд оставя в сила решението на Софийския районен съд. „Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.”

Общата картина е гротескна. Най-висшият роден магистрат не си декларира имането – като престъпниците, които има какво да крият. Наел си е адвокат – като всеки редови престъпник. Не се явява в съда – като доста от престъпниците. А жалбата му сякаш не е написана от шефа на Върховния съд, а от полуграмотен маргинал, който не знае, че пред закона всички са равни, но това незнание не извинява онези, които го нарушават.

Сега Лозан Панов има само два хода. Първо: най-после да склони да спази закона и да плати хиляда лева. Второ: несъгласен със съдебните решения у нас, съдия № 1 на България да даде под съд България в Страсбург. Тогава родната Темида ще се прочуе не само в Европа, а и ще стане за смях на кокошките по целия свят.

Сергей Трайков

 

Б.Р. И ние в редакцията, като мнозина демократично мислещи хора, възлагахме големи надежди на съдия Лозан Панов – смятахме го за почтен човек, който може да промени нещо в гнилата ни съдебна система.

Съжаляваме, че сме се излъгали – съдия, който по всякакви начини крие имотите си от обществото и демонстративно не спазва законите, не може да е пример за почтеност. Не може и да е съдия № 1.