ПОУКИТЕ НА БУРОВ

От Брюксел долетя приятна за нас вест. Цивилизована Европа извърши към държавата ни извънредно уважителен акт. В голямата сграда на евпропарламента на ул. „Виртстраат” 60 е устроен постоянен мемориален сектор с бюст и барелеф, посветен на бележития  български държавник, министър и общественик,  парламентарист и партиен водач, журналист и оратор, индустриалец, търговец и банкер –  Атанас Буров. Комунистическият режим го ликвидира в затвора, но тайно се учеше от него и четеше неговите речи и публикации. Днес Буров звучи особено поучително за обществото и политическата класа. Поместваме негови мисли.

За партийността: „Добродетелите на една партия се мерят по разумните дела, които тя твори, дори когато е в опозиция. Другото, господа, е каквото щете – школа за политическо мъдруване, частен университет, дори манастир за лично съзерцание – но това няма да бъде сила, полезна за България“. (Из реч пред Народнопрогресивната партия, 26 юни 1921 г.)

За партизанството: „Господарят народ става пленник на политическия партизанин. Властта трябва да му се отплаща, частните му ползи следва да се задоволят. Той трябва да има дял от плячката. И държавните служби  ще се раздават  не с оглед на способност, честност и подготвеност, а според услугите.“ (Из статия във в-к „Мир“, 20 юни 1936 г.)

За рушветчийството:  „Говорите на почтен човек за рушветчилъка, а той ви казва „Че кой днес не взема взятки?“ Възмущавате се от цинична кражба на колеги депутати, те се смеят: „Чунким във ваше време не правехте същото?“ И настояват не че са престъпници, а че това си е естеството на работата и  че човек нали анджък за туй се труди.“ (Из реч пред учредителния конгрес на Народно-прогресивната партия, 24 декември 1921 г.)

За русофилството: „Никой не би искал да продължи отчуждеността между Русия и България. Ние показваме признание, съчувствие и воля към общ живот с руския народ. Но вие познавате условията в тази държава. Не желая да й диктувам какъв режим да установи, както желая също да се  запази суверенността на моя народ. Но  докато у нас идват подпалвачи и се подвизават  подкупници, когато  се организира едно дело на разрушения и на кърви, наш дълг е, господа, да запазим нашата къща, доколкото можем, от това пожарище.” (Из реч пред 23-то Народно събрание, 8 юли 1927 г.)                                                                                                                                                    За работничеството: „ Трябва да протежираме работника – но не за да демагогстваме, а защото една развита индустрия изисква изпълнители издигнати, обезпечени материално и повдигнати културно. Както разумният индустриалец се грижи за мъртвата машина, да бъде тя почистена и намазана, така трябва да се грижи щото работникът да бъде запазен и пощаден“. (Из реч пред Клуба на Народнопрогресивната партия, 29 юни 1919 г.)

За данъците: „Капиталът е инструмент за производство, но той е и обект на данъци. Ала не го облагайте чрезмерно, като древния Мойсеев бог, а като предвидлив държавник, който не удушава кокошката, която му снася яйца. И нека не ни говорят за престъпни капитали. Ако има такива – санкционирайте ги, но не с фискални, а с углавни мерки. Предприемете такива, но не данъчни, а наказателни“ (Из реч пред 19-ото Народно събрание, 5 юни 1920 г)

За инвеститорите: „Чужденецът няма да дойде сам да направи фабрика и да раздава кредит, той не познава местните условия и ще търси българска група да си повери парите. Но след като отровна атмосфера пълни парламента, пълни събранията, пълни вестниците, след като ни задушава омраза и завист – кажете ми, за бога, кой разумен чужденец ще дойде в тая подивяла страна?”

 Подбра: Наско Мандаджиев