Теория на констипацията

Кой плати на Кобрата?

Човек не бива да чете безразборно. Допускат се фатални грешки!

Наскоро ми попадна празна кутия от някакво лекарство с листовка в нея. От нямане какво да правя се зачетох и научих, че въпросното хапче освен пълно и безвъзвратно излекуване можело да причини леки  обриви, лющене на кожата, падане на косата, запек, диария, чернодробни увреждания, засилена раздразнителност, повишена агресивност и суицидни идеи. В смисъл – желание да се гръмнеш.

Човек може да си помисли, че става дума за съботен вестник!

Парадокс – лекарството действа, болестта я няма, а вече оздравелият пациент, поради липса на пищов, се качва на нещо високо и скача оттам.

Нещо подобно се получава и в други, по-тежки случаи.

Свободата на изразяване на мнение, гарантирана от Конституцията, да речем, кой знае как само за някакви си десетина-двайсет години се превърна в гарантирана невъзможност да имаш собствено мнение!

В смисъл – имай си мнение, но никой няма да го признае за твое. Нормално – във времена, в които всичко се купува и продава – като се почне от мурафети, мине се през електорати, електроцентрали, електроразпределителни дружества, цели футболни отбори и отделни първенства, защо чуждото мнение да не може да бъде купувано, продавано и препродавано?

И медиите покрай разните там новини се заеха с разчепкването на страшната българска теория на конспирацията.

Разгръщаме вестник и научаваме, че драскачите от конкурентното издание всъщност са слуги на българския Мадоф (тоя пък Мадоф кой беше). Отваряме конкурентното издание, което пък ни уведомява, че разобличителите им също са слуги – само че на собственика си, в смисъл – на господаря. Речено по-разбираемо – на чорбаджията.

Идиотът, изравнил дюните, за да не му развалят гледката към морето, е само нарушител, но неблагоразумните, вдигнали шум около идиотията му, се оказват платена отвън със зелени пари зелена мафия, пипала на още по-зелен октопод, враг на зимните спортове и разцвета на родния туризъм.

Любим обект на упражненията в изящна словесност са коментаторите – те са или пенсионирани ченгета, или изтрещели деца на Политбюро, в по-тежки случаи – храненици на офшорни НПО-та, в условията на престъпен рецидив на дразнещо някого мнение – соросоиди, герберасти, червенотиквеничковчета, турски мекерета и московски агенти, а в най-безобидния случай – красиви и умни (предполага се – евфемизъм на грозни и тъпи).

Имало е времена, в които преди нещо да излезе на бял свят, го е четял специално назначен цензор, който с червен молив зачерквал неудобните думи, изречения, статии, книги, пиеси, готови филми. Дори цели автори е зачерквал.

Днес си нямаме официално назначен цензор. Цензорът е в главите ни – добре промити и напълнени с ругатни и омраза към мислещите различно от нас. И – изобщо към мислещите, доколкото тая работа не на всеки се удава.

Та, като си говорим за конспиративно мислене – ето ви една задачка за размишление – дали пък някой не е платил на Кубрат Пулев да целуне американската красавица, та скандалът и коментарите около него така да напълнят вестниците, телевизиите, сайтовете и фейсбуците, че само за ден изобщо да забравим думата „апартамент”?

А?

Румен Белчев