СПЕСТЯВАЙ И БЕДНЕЙ!

Ако сме оставили 10 000 лв. на депозит в банка преди година, сега имаме около 9986 лв. Това е печалният резултат от не добре обмислената от нас първична форма на инвестиционна активност.

Тази сметка не е направена с методите на банковото счетоводство, но дава ясна представа за това какво става с парите ни, ако гласуваме доверие на влогово-кредитна институция.

Бакалската сметка е следната. Ако занесем парите на най-популярния тримесечен влог, при който средната лихва е 0.1%, това ще означава годишна доходност около 10 лв. От тези 10 лв. брутна печалба първо трябва да извадим таксите, които сме платили на банката, за да постигнем този резултат. Таксата за обслужване на този влог, ако е от отворен тип, най-често е между 1 и 2 лв. месечно. Да предположим, че е 2 лв., за една година това прави 24 лева. Това означава , че освен 10-те лева печалба, които ще трябва да върнем на банката, ще се бръкнем и с чиста загуба от около 14 лв. – от главницата.

(Тук даже и не споменаваме за таксата за откриване на депозита, защото и без нея картинката е доста еднозначно тъжна.)

Ако депозитът е срочен и от затворен тип – нямаме право да теглим или внасяме по него, обикновено той не се товари с такса за обслужване. Тогава онези 10 лв. печалба, за които намекнахме в началото, попадат под ударите на Данък „Лихва“ (Данък „Дянков“), който орязва с 8% припечеленото от лихвата.

Всъщност сметката е доста по-сложна, защото при нашия случай с тримесечния депозит на всеки падеж ще се правят подобни изчисления и лихвата автоматично ще се удържа от сметката, така че вложителят понякога и доста трудно разбира каква е врътката.

И още нещо: по данни на НСИ поскъпването на живота през 2018-а е 2,7 процента. Не е много, нали?

Но това е средна величина. Базирана на потребителска кошница. Иначе хлябът е по-скъп с над 20%, а пианата са поевтинели…

Точно това е другата мъка около банковия депозит – че инфлацията индиректно отхапва към 270 лв. от остатъка от депозита и той се се превръща в сума около 9800 лева. Става дума за това какво можем да си купим след едногодишен сън на парите в банка – „Парите обичат тишината“, нали. Такъв поне беше девизът на фалиралата КТБ.

Но млъкни, сърце. В крайната сметка от едногодишния престой на парите ни в банка е тази: 10 000 лв. вложени, под 9800 лв. получени.

Т. е. депозитът вече не е средство за запазване на парите, камо ли за тяхното увеличаване, той просто е още едно средство за обедняване.

Чавдар Инчев