Гаранция – Франция!

ПАПА ЖАН XXII НА СТАДИОНА В ЖЕРЛАН

Тези дни във Франция се случи нещо наистина странно. „Съветът на мъдреците“, както наричат тук членовете на горната камара на парламента, одобри окончателно закона, според който клиентите на нощните пеперуди ще бъдат глобявани! При първо нарушение – 1500 евро, при рецидив – 3500 евро! Истината е, че текстът на този абсурд се влачи от 2016 по разните юридически и парламентарни инстанции, но сега – край! Френските сластолюбци да му търсят колая.

При публикуването си този проектозакон вдигна много шум. Имаше протестни писма на интелектуалци, демонстрации на сексуалните работнички (новият синоним на професията) по улиците, писма до вестници и телевизии. Даже и аз, за да напиша по-вълнуваща дописка, участвах в една от многото протестни манифестации, като от предпазливост окачих  на шията си пропуска „ПРЕСА“. Ами ако жена ми гледа телевизия в този момент?  Оказа се всуе! Законът се утвърди на 1 февруари т. г.

И, нали нещастието на едни е щастие за други, сложих пак в джоба си международната карта на СБЖ  и се запътих към стадиона Жерлан – една от големите местни борси за платена любов, на лов за репортаж от място на събитието.

Камионетките-спални си стояха на място, а по запалените свещи  на предното стъкло личеше, че всеки е добре дошъл.

Младата жена, която се съгласи да ме приеме за разговор, видимо изненадана от необичайната  молба, доста се поколеба, но накрая прие. Вероятно поблазнена, че ще прочете името си в българската преса или от платеното междучасие. Оказа се, че „Роза“  е от десетина години в бранша и е пълна с трагикомични историйки. Затова, за да овкуся, както казват кулинарните езиковеди, текста си, записах за вас следния случай.

„Навремето – започна тя, – бяхме наели с колежката един партерен апартамент в сграда без портиер. Приказка! Та идва веднъж по обявата ми  мъж над средна възраст, изтупан, с куфарче. Вътре: чаршаф, джапанки и бутилка калвадос. Плати за два часа, отпи глътка и бързо, някак скришом, си глътна  таблетката. Нека си изпие виаграта „момчето“, помислих си аз и влязох спокойна в банята. Забавих се колкото да го хване,  ама като излязах видях, че моят жребец тихо похърква. Ха сега де?! Взех си списанието и зачаках. Два часа са два часа! Да, ама те минаха, а тоя спи!  Извиках колежката Мая. Сложихме му огледалце пред устата – диша и още как! Споко. Отворих му портфейла. Фрашкан с мангизи, документи и визитни картички. Таблетки за главоболие, сънотворно и виагра. Ама те и двете  синкави –  та видимо ги е объркал. Ти да видиш. Оказа се, че поспаланкото е зам.-директор на една от големите банки. Защо не си е викнал момиче в хотел, както правят тежките клиенти – загадка!? Екзотика ли е търсел, от пинтиклък ли, що ли? Той си знае. Но след него имах постоянен клиент със запазен час. „Да го шамаросаме“ – предложи Мая. Не върви! Може да се разсърди и да не плати третия час!? Що не се обадим у тях? Жена му да си го шамаросва. GSM-мът му в чантата, номерът – на картичката. Готова работа. Обади се  Мая. На нея не й пука от нищо. Не щеш ли, женски глас вдигна веднага. „Така и така – занарежда Мая – вашият съпруг е малко неразположен и тук му предложихме да си почине и да се съвземе. Да, да, не се притеснявайте. Жив и здрав е, но спи като бебе.“ Не чух какво отговаряше гласът отсреща, но колежката изведнъж избухна: „Да, да курви сме. Вие да не си мислите, че мъжът ви ходи в манастира на йезуитите! Ако искате да си го приберете, елате на 40 Волтер в 3-ти район. Ако ли не, ще извикаме SAMU“ (Бърза помощ) и затвори. „Голям майтап ще падне. Госпожа директоршата идва. Давай да го будим.“

Г-н зам.-директорът се разсъни сравнително лесно от мокрия  ни пешкир, но все пак му наляхме купа нес кафе без захар. Извини се, плати без да каже гък допълнителното време и тъкмо тръгна да си ходи, един здравеняк с черен костюм, видимо шофьорът, и жена на около 60-те с високомерната муцуна  на всички шефски съпруги влязоха в антрето. „Филип, помогнете на господина да слезе до колата“ – процеди тя и когато двамата се спуснаха надолу, извади банкнота от сто евро и я остави с хитро намигване на масата. „Това ви е за грижите и за дискретността, на която ще разчитам. Всички мъже са еднакви, нали знаете. Различна е само заплатата им! Хаха-а.“  И хлопна вратата.

Вечерта в нашето  бистро почерпихме тайфата и се смяхме като луди на  „преспиването“ с мен. Без имена, естествено. Да не сме луди! Това е. Доволен?“

– Благодаря, Роза – намигнах й и аз – доволен. Но ще ти оставя само спазарените 30 евро. Сто са ми много. Не съм зам. директор на банка.

– Карай, аморе мио – мушна тя бързо банкнотите в сутиена си. – Като не тече, да капе. Чао.

И ми отвори вратата на камионетката.

Как ще се развият нещата с търсенето и предлагането на платената любов във Франция не се наемам да гадая. Според мен споменатият закон, както всичко ново, е само добре забравено старо.

 Първият опит, поне тук в Лион, е направен от папа Жан XXII (1244-1334 г.), който за да напълни опразнените  църковни каси, наложил глоба на всички мъже, заловени да посещават „грешниците“, както и заловените в прелюбодейство. Само 25 ливри на глава. Касите бързо се понапълнили, но „грешниците“ са все още тук за всеобща радост, Ваше светейшество. Само дето сега ще пълнят други каси, но това са подробности.

 

Жан Соломонов

Лион