СНИМА СЕ НОВ ФИЛМ „ЛЕТИЩЕ”

Да ни прощава Артър Хейли. В прехваления филм по романа му „Летище” липсва, казано по кинаджийски – съспенс. Освен това се нагледахме на самолетни катастрофи и те вече ни омръзнаха. Точно тези недостатъци ще се опита да избегне една нова версия на филма. Тя е българска и я снима транспортният министър Желязков. С какво е по-добър от Хейли, ще попитате – как постига напрежението?

Отговаряме: четири пъти продължава срока (последният изтече на 3 април) за подаване оферти за концесия с инвестиция на столичното летище, и все изненадва с нови условия (последното е кандидатите да докажат капиталите си). Това ако не е съспенс, здраве му кажи. Сънародникът ни тръпне в очакване – добро ли, зло ли насреща иде?… А „реновирането” на сроковете е ясно – като истински сиромаси все чакаме да ни дойде кандидатът на нашите мечти – който да е милиардер или поне шейх с петролни тръби и камили със злато.

В света концесионирането на летища е масова практика, държавите нямат качествата да ги обслужват и канят спецоператори.

Пример: от 19 аерогари в Балканския регион 12 са на концесия и две са в процес. Освен това приходите са немалки – в нашия случай се очакват за срока от 35 години близо 8 млрд. евро. С гордост ще кажем, че самолетната ни гара води в Европа по ръст на пътниците – със средно 500 хил. годишно и в момента достига 7 млн.; а причината за растежа е, че сме най-късата връзка между Европа и Азия, което привлича нискотарифните превозвачи. Концесионните ни изисквания са основно: трети терминал, втора писта, топобслужване. А отлаганията имат и специална причина – БСП е против концесията с мотива, че заплашва сигурността ни. Какво ще стане, разсъждават на „Позитано”, ако я спечели турска компания, както се очертава? На кой самолет ще се разреши предимство – на този с български депутати или на онзи с анадолски туристи? И няма ли да полетят от Истанбул за София аероплани с мигранти?..

А ето още един и пак нашенски аргумент – със стартовата вноска от 550 млн. евро министерството ще погаси дълга на БДЖ и така ще ни спаси железниците от фалит. В света подобна сделка няма, но ще трябва и такава да преживеем… Тук идваме до собствения ни контрааргумент – вече споменатият концесионен срок е 35 години с вариант за 50. И следва питането – ще продължим ли, напатили се от предълги договори (за АЕЦ Белене, американските тецове, вятърните паркове, мините за редки метали) пак да се набутваме?

Светът се мени калейдоскопски, човек не знае какъв брекзит ще го изненада още утре, а да мисли за след половин век? Самолетни компании фалират, туроператори се сменят, летищни такси растат, горива поскъпват и нови се появяват, валутни курсове играят, не се строят обещаните писти и терминали.

А как се реагира на всичко това – с протяжни и скъпи дела за неустойки (помни се провалът с АК Балкан и купувача й Гад Зееви; авторът бе пиар на авиокомпанията и новият собственик го уволни още в първия си ден заедно с много други служители, които така и не успяха да си защитят правата)…

Да завършим с фантастика – след половин век всеки квартал ще си има минилетище за аеротаксита, по покривите ни ще кацат хеликоптери, ще полетят самолети роботи, богатските имения ще си имат „пасажерски ракетни установки”, а току виж се появят и успешни опити за телепортиране. Така че преди да приемем сроковете на Желязков, да се сетим за Жул Верн.

Наско Мандаджиев