КАФЕ И ЗРЕЛИЩА

Ни слънце е заприпичало, ни дъжд е ливнал, ни вятър е завеял… А трибуните на стадиона са празни и приличат не на арена, където след половин час ще започне футболен мач от шампионата на страната, а по-скоро на макет на стадион. Макет в пустиня…

Пачо и Заро се качват по стълбите към най-високия ред пейки. Двамата са тук на всеки мач, защото са верни на своя отбор.

– И семки си нямаме за чоплене.

– Че кой семкар ще ти дойде – на кого да продава?

– По-миналата седмица заедно със служебните лица, резервите и тримата дежурни полицаи бяхме към четиридесетина.

Двамата унило се озъртат, сякаш им става страшно да седят сам-сами на зеещата трибуна.

– А помниш ли какви мелета ставаха преди години при влизането в същия този стадион? – носталгично мърмори Пачо. – Че и децата, и жените водехме.

От тунела под трибуните се появиха служебните лица. Поозърнаха се към пейките, па свиха глави, сякаш гузни от потискащата празнота. До тях се навъртаха тримата дежурни полицаи, пратени кой знае какво да охраняват.

– Долу са тройно повече отколкото цялата публика – саркастично подкача Заро.

След малко излизат двата отбора. Лъскави, рекламно нашарени екипи. Млади и снажни мъже. След тях – ръководители, треньори, медицински лица, резервни състезатели.

– Значи, като излезнат и реферите, можем да попрескочим четирдесетарката – надява се Начо.

– Има още време – прави се на оптимист и Заро.

– Какво време, бе? На сегашния народ не му е до спорт, не му е до култура.

– Няма хляб, няма зрелища! – разсъждава по древноримски Заро.

Шутовете на футболистите, отразявани от голите трибуни, ехтят като топовни изстрели.

– Да можех, бих забрал тоя народ, скитащ по митингувания и пазарища, и бих го довел тук. Да вика, да скандира, па може и на играта да се зарадва – продължава в гневната си тоналност Начо.

– Да ги доведем, ама тук ни речи ще има, ни нещо ще им се продава – отвръща Заро.

Изведнъж тези последни думи впечатляват Начо.

– Ха! Слушай сега… – трескаво заговаря той. – Имаме още малко време. Да вървим!… Значи, аз ще обиколя околните барчета и кръчмета, а ти отиваш на близкия пазар… Ще видиш, че ще съберем поне двеста човека…

– Добре де, що пък на пазара? – чуди се Заро.

– Щото жените са най-бързата информационна агенция… Бързай!

Първи полицаите забелязват, че на стадиона нещо става. Понеже е отворена само една врата към трибуната, там изведнъж се сбутва тълпа. Публика?! Тълпа, която бърза да се настани на първите редове. Хората непрекъснато се увеличават и обърканият управител на стадиона нарежда да отворят и друга врата.

Мачът едва е започнал, а централната трибуна бързо се запълва. Блъсканицата по входовете расте. Глъч, викове – народ! Длъжностните лица и седящите на скамейките за резерви се оглеждат назад – отдавна не видели толкова публика.

А публиката расте с минути. Отворени са вече всички врати на стадиона. Полицаите зоват по по радиостанциите за подкрепление. Явяват се и семкаджии, сладоледаджии, кроасанаджии и прочие продавачаджии.

Бре! Що за чудо? И не само, че идва народът, а бурно скандира – истинска запалянковска буря.

– Хайде, наште! … Давай!… Победа! Победа!…

Футболистите, забравили какво е публика, запалянковци, окрилени, започват да играят! Става истинско зрелище.

А Начо и Заро са на пейка пред стадиона – на трибуните дори за тях вече няма места, та опитват по виковете да отгатнат резултата

– За десет минути обиколих барчетата и кръчметата наоколо – още задъхан говори Начо.

– Кажа си приказката на един-двама и бързам към други обекти…

– Аз пък минах през пазара – прегракнало донажда Заро. — Ама, казвам ти, за нула време целият пазар се раздвижи, заблъска се – юрна се към стадиона.

– Абе, то целият квартал се опразни!

– Нали чуваш скандиранията…

Ето с какви знаменателни думи двамата направиха чудото:

– На стадиона! На стадиона, хора! Една бразилска фирма е изпратила дарение. Понеже бразилците много обичат футбола, освен многото футболистчета попилени по български отбори, решили и да пое-мат шефството над нашия отбор. И за поощрение – днес на стадиона ни, в името на футбола и дружбата между народите, ще раздават пакети с бразилско кафе. Ако нашият отбор победи – ще има по два за всеки!

И стадионът кипи като бразилско кафе! Един на нула за нашите!… Победа! Победа! Победа!…

Сашко КИРИЛОВ