КАТО ЦИГАРЕН ДИМ ДА ГО НЯМА

Окончателната смърт на „Булгартабак”, който десетилетия наред бе определян като стратегически за българската икономика, вече е факт. Този могъщ национален холдинг, който преди 30 години успешно се състезаваше за първото място в световния износ на тютюневия изделия не с кого да е, а с колоса Съединените американски щати, безвръзватно се изпари в небитието като цигарен дим.

В интерес на истината, през месец октомври 2011 година „Булгартабак” мина в частни ръце. Според договора за ръздържавяване предприятието бе длъжно да запази своето седалище и най-вече основния си предмет на дейност поне още десет години до октомври 2021-а. Какво стана обаче в действителност?

Първата работа на частниците бе да разпродадат най-ценните активи на „Булгартабак” – цигарените марки. След това фирмата започна да се прехвърля в различни собственици. А положението ставаше все по-лошо и по-лошо, защото постепенно бяха затворени водещите цигарени фабрики в цялата страна.

Първа, през 2016-а, беше ликвидирана фабриката в София. Това безочие обаче предизвика ­огромно обществено вълнение и принуди заспалата Агенция за приватизация и следприватизационен конрол да се разсъни. И да успокои населението, че това било временно затваряне – за не повече от 12 месеца. Докато надзорният орган пласираше своите евтини лъжи, необезпокоявани от никого багери за нула време събориха цигарената фабрика и я изравниха със земята.

Ако нашият читател,  който вярва в законността, се надява, че след това безззаконие е последвала съответната наказателна санкция, ще го разочароваме. От Агенцията не откриха никакво нарушение в това брутално действие, защото… фабричните машини не били унищожени, а само преместени. Къде? В Благоевград.

Чудесно, ще каже оптимистът, това е един емблематичен град за тютюневата промишленост и машините от София веднага са започнали да произвеждат милиони цигари. Само в сънищата на наивниците обаче. Интелигентният читател вече се досеща какъв е следващия логичен ход на разграбването и разрухата: собствениците бързо закриха фабриката в Благоевград, както и цялата производствена база, и ги обявиха в ликвидация.

Така съвсем закономерно се стигна до финалната гавра: заличаване на името „Булгартабак”, което е основна стъпка в замитането на всички бивши финансови престъпления. Досегашните акционери бяха поканени на 11 април, за да гласуват промяна в устава и ново име – „Български инвестиционен холдинг”. Той вече изобщо няма да се занимава с цигарен бизнес, а с млечна индустрия, електроника и битова техника. Дали това е истина е толкова вероятно да научим, колкото е вероятно да узнаем истинските имена на сегашните собственици, които се крият зад офшорки с неясни крайни притежатели. И все пак един е ясен: 6 процента от бившия „Булгартабак” е собственост на печално фалиралата Корпоративана търговска банка на криещия се в Белград Цветан Василев.

Цялата тази безочлива подигравка се случва с необяснимата пасивност, която всъщност си е негласно одобрение, на основния собственик на „Булгартабак” – държавата. Никакво действие в негова защита няма нито от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, нито от прокуратурата, нито от Държавната агенция за национална сигурност, нито от Министерството на икономиката, нито от правителството, нито от Народното събрание, нито от който и да е друг държавен орган. Никой не се е разтревожил от гибелта на един икономически гигант, пълнил години наред с милиарди държавния бюджет.

Защо е тази пасивна незаинтересованост от страна на бедната ни държава към огромните приходи от една фирма? Защото вместо към държавния бюджет милиардите са текли към частни джобове.

Сергей Трайков