ВЛЯЗОХМЕ В ШЕНГЕН

Влязохме в Шенген – аз и придружаващите ме няколко лица. Толкова години чакам държавата да го направи, накрая реших въпроса индивидуално. Ако всеки българин поотделно влезе в Шенген, то няма начин – и държавата ни накрая ще стане член на споразумението.

Какво е Шенген? Може би за едни българи е мечта. На други  им е все тая или името нищо не им говори.

Всъщност Шенген е едно люксембургско село на река Мозел, близо и до Германия, и до Франция, с хиляда жители. Такива селца, чисти и подредени, в района има много. Какво го прави толкова прочуто?

През далечната 1985 тук на едно корабче, закотвено на реката,  е подписан договорът за премахване на границите между три страни – Люксембург, Франция и Германия. Знае се къде бяхме тогава ние, българите – в СИВ и във Варшавския договор. Границите ни бяха добре охранявани, за да не бягаме навън – по желаещите да напуснат „рая” се стреляше. Докато европейците пътуваха без граници, на нас до Петрич или Синеморец ни искаха открит лист.

Днес в Шенгенското споразумение членуват 26 европейски страни. А България от доста време е кандидат-член и уж е покрила критериите, но все не можем като държава да влезем в Шенген.

Та затова го направих индивидуално. Знам, че някои ще се усмихнат скептично: „Голям праз!” . Или ще кажат: „За какво ми е този Шенген, щом ми е малка заплатата!”.

За тях не ми се говори. Иска ми се да разкажа за Една българка, с която се запознах в самолета.

Макар да не приличаше на Вазовата баба Илийца, моята съседка по седалка също се представи като „баба”. Летяща баба.

Ние военни ескадрили може да нямаме, но пък имаме една многобройна ескадрила от „летящи баби”, които хвърчат из Европа, за да гледат внуци. Жената на седалката до мен, около седемдесет, бе от това ято – летеше към Брюксел да бави там двeте деца на сина си. Трима внука имала и в Англия. Графикът є до юли месец бе запълнен – с полети до Брюксел и Лондон. След това, през юли, децата щели на свой ред да литнат към България – за лятната ваканция при баба във Варна.

Моята нова позната се оказа варненка. Нейните приятелки и връстнички също гледали внуци в странство – коя в Германия, коя в Испания или Италия.

– Не съм предполагала, че на тази възраст ще живея толкова интересно – сподели ми Летящата баба. – Покрай деца и внуци къде ли не бях из Европа, видях толкова интересни места и хора. Синовете ми не ме ползват само за бавачка – водят ме с тях по почивки, на ски, на екскурзии, веднъж ми взеха хотел в центъра на Лондон – бях сама, обиколих музеи, изложби, живях си като английската кралица!

През целия ни разговор Летящата баба не се оплака от ниска пенсия или от високи сметки за парно. Свободата да пътува беше за нея по-важна от родните битовизми. Не изпъшка жално-милно: „Прокудихме си децата в таз пуста чужбина!”. Напротив, радваше се, че синовете є са успели на запад и имат добри професии и здрави семейства. Бе ведра оптимистка заради усещането, че е полезна на близките си – да учи малките на родни песнички и приказки, да им чете книжки, за да обичат и да не забравят езика си… Готви им нашенски манджи – мусака, пълнени чушки, баница… Не „летяща баба”, а направо „летяща крепост” – на българския дух. Самата тя говори немски, но е понаучила английски, за да се оправя без проблеми по летища, магазини и хотели.

Ето ви Една българка, която също е в Шенген – отдавна. Истинска европейка – за нея днес разговорът за българското бъдеще в Европа – как, накъде?, е по-важен от компроматните войни, от замерянето с кал и от броя на апартаментите на тоя или на оня.

А точно такъв разговор за Европа у нас не се води – води се само предизборна битка, която ще отврати избирателя и на 26 май много хора пак ще идат „за гъби”. А дали не е това целта на занятието?

Бях почнал да разказвам за Шенген, люксембургското село, а сега идва ред и на самия Люксембург – градът, столица на Великото херцогство, който някои наричат „село”. Може би защото е малък – около стотина хиляди жители, половината – чужденци. Или заради това, че до родната къща (сега музей) на Робер Шуман, бащата на идеята за Обединена Европа, има кошара с пет-шест овце – градската управа не ги закача. На друго място сред кокетните къщички видяхме да пасе магаре, овце и кози – също. Това на никого не пречи, даже минава за атракция.

Може и да е село, но пък е луксозно – с най-висок жизнен стандарт в Европа. По площ цялото херцогство е една петдесета от България, но заплатите там са пет-десет пъти по-високи от българските. Квадратен метър жилище в град Люксембург почва от 12 хиляди евро нагоре. Има нов европейски квартал, в него са сградите на Европейските институции – съд, Сметна палата и т. н. А Стария град е разположен в клисура – едни къщи са на дъното на дерето, други – горе по хълмовете. Наричат ги Долна и Горна земя – точно като в приказка. Старите къщи и средновековната крепост е трудно да се опишат – просто трябва да се видят.

В Люксембург се говорят три езика – френски, немски и люксембургски. Що за език е този, местният? Нещо като диалект на немския. Но „люксембуржоата” (както се наричат местните хора, по-точно е да се каже „луксбуржоата”) държат на езика си, тукашното радио и телевизия (РТЛ) говорят на него. За да станеш гражданин на държавата им, трябва да положиш и изпит по люксембургски. Интересно, съседна Германия не възразява срещу наличието на люксембургски език. А у нас наскоро един патриот (от ония, дето са по-малко „обединени”, отколкото разединени, но иначе са на власт), предложи СЕМ да глобява телевизиите, които слагат субтит­ри с превод, когато говори някой политик от съседната ни Северна Македония. Защо? Защото македонски език няма – това е диалект на българския, който всички ние сме длъжни да разбираме. Аз пък, да ви кажа честно, не разбирам и половината, когато ми заговори някой македонец от Скопие. Както не разбирам и докога ще се дърляме за езика, за царете и за общата ни история, вместо да вземем пример от Европа – нали уж ние сме там вече десет години, а и македонците натам са тръгнали. Както и да е…

Още една любопитна подробност: премиерът на Люксембург е гей. Помните онази обща снимка, която скандализира доста хора у нас: европейските лидери със съпругите си, а премиерът на Люксембург – с партньора си. Ако този политик отиде на посещение, примерно в Бруней, ще го убият с камъни по тамошния закон. Пък ако е у нас, ще го убият със сарказъм и подигравки! Корнелия Нинова и Георги Марков (агент Николай) има да подвикват по него: „Ей, джендър!”. А в Люксембург сексуалната му ориентация не пречи на никого. Нали човекът си гледа работата, избирателите са доволни, а с кого си ляга министър-председателят, това си е лично негов въпрос. Едва ли люксембургските майки протестират пред парламента, че премиерът-гей развращава младите поколения.

Като стана дума за високия стандарт на Великото херцогство, не мислете, че там евробанкнотите падат от небето. Или някой ги раздава даром. Не, хората имат високи доходи, защото работят – така, както са работили векове и бащите, и дедите им. И най-важното – не са строили светлото бъдеще, водени от една партия, с лозунги и манифестации, не са правили текезесета и безсмислени заводи. Затова в страната има ред, сигурност и предвидимост, а банките и големите световни компании – „Амазон”, „Гугъл” и т. н., обичат точно това – тук те са като у дома си.

На тях днешния „луксбуржоа” дължи лукса си. И на себе си.

Когато се движи човек по тукашните магистрали, вижда, че едната лента е заета от камиони – тир след тир. Повечето пътуват към Ламанша или идват оттам. Ако Брекзит влезе в сила и отпаднат митническите споразумения между Великобритания и ЕС, на границата камионите ще трябва да спират за обмитяване. Изчислено е, че ако на всеки камион се губи по една минута за обработка на документи, то опашката от тирове ще е от Кале до Париж.

Разбирате ли сега какво означава Шенген за Европа – това малко селце, където са зачеркнати границите на цял континент… Уж малко селце, а Голяма работа!

Ето защо влязох точно там. Сега аз, утре, надявам се, и страната ми.

Михаил Вешим

(Люксембург-София)