ПОЗИТАНСКО ЦАРСТВО- 5

ПЪТЯТ КЪМ ХРАМА

Пета копродукция на Ран Босилек – М.Вешим

Драги ми Смехурко,

Знаеш ме какъв навик аз имам, в неделя обичам да си поспивам. А на „Позитано” грешка няма, там добре си дремем под юргана. Бях затворил клепачи, похърквах си значи и сънувах, че ми се отваря писта към европейската листа.

В тоз миг ме разтърси здрава ръчица, с нея баба Корнеляна държи цялата левица.

– Ставай, Позитанчо! – баба ме смушка. – Стига, мързел такъв, в леглото се гушка!

Имала за мен задачи горещи – на черква да ходим, да палим свещи.

Видя ми се доста тревожна:

– Откога ти, бабо, стана набожна?

Ние, позитанци, нали сме социалисти, по вяра сме си атеисти. Тази ни вяра е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони няма открити! Молим се не на икони черковни, а на Маркс и Ленин, вождовете международни.

– Ставай! – баба към леглото напира и продължава да ме пресира. – Днес е Великден, а това значи, че имаме си партийни задачи! Ще идем на черква, защото ще ни забележи там обществото. Ще снима телевизия, ще се представим в нова визия – напълно иновативна, християнска, консервативна!

Тогава се сетих, че баба ни е новаторка – хем социалистка, хем консерваторка! Щом е да дойдем на власт, моля, приемаме всякаква роля. Преди трийсет години, помня нелошо, щом свалиха бай Тошо, от политбюрото другарите славни маскираха се на православни. Влязоха в храма и няма измама, палиха свещи, кръстеха се към бога с молитви горещи. Комедия се получи фактически, но оправдана политически.

На „Позитано” сега урока си знаем: власт се лесно не дава, целта всякакви средства оправдава. Щом трябва гербаджиите да свалим – не свещи, а храм ще запалим!

Поехме с баба двама по пътя към храма. Хем сме чисти, хем пременени, пред избирателя политически неопетнени. Ходим и с консерваторски гласове гоним либералните бесове!

– Но пасаран! – баба вика към европейската политика. – В моята организация провеждам Орбанизация! Съм за здрава държава и чиста нация! Де гиди – соросоиди, ще ви изчистя като гниди! Край на вашето общество отворено, дойда ли аз – обявявам го за затворено!

Стигнахме пред храма, бе там опашка голяма. Баба веднага се ориентира – към телевизията да я интервюира. А мен вкара ме тълпата на черквата през вратата.

Вътре – свещи и мрак, но гледам един юнак как се кръсти доста през пръсти. Познах го по златния ланец, че наш е другар – позитанец. За него знае се и клюка, че навремето е бил „кука”.

Попитах:

– Какво правиш, другарю, тука?

– По служба съм – отвърна ми бившата „кука”. – Не крия, преди да ме уволни СДС-то, служех в ДС-то. Всичките днешни владици по документи бяха навремето мои агенти. Днес съм дошъл на същите тия канчетата да им понабия.

Че Синодът не трябва да зяпа по визитата на римския папа, а да следва братушките православни, те са наши таваришчи славни. Патриарх Кирил, знаеш го, дето ми е колега от КГБ-то – с него служехме на един етаж, кога бях на „Лубянка” на стаж. Дружбата ни пак жива е днес, от предишното Първо главно – по днешното направление православно…

Тъй рече ми бившата „кука” и пожела ми сполука.

Навън баба ни Корнеляна още даваше интервюто за първа програма. Кръсти се, изказва мнение за Христовото възкресение.

Докладвах, без да скрия и грам, какво чул съм в Божия храм:

– Бабо, ДС възкресе!

А от устата на баба отговорът в ефир се разнесе:

– Воистина воскресе!

Такъв майтап, Смехурко, стана точно на Великден пред храма, излъчиха го по първа програма.

Желая ти по-малко нерви и щом си отваряш консерви, помни, че сме партия от новатори – хем социалисти, хем консерватори!

Твой приятел вечен

Объркан Позитанец