ДЕПУТАТСКИ БИЗНЕС

Апартаментгейт, който съсипа политическата и административна кариера на хора от всички ешелони на властта, показа, че и Вежди Рашидов се е облажил с евтини жилища. През месец юли 2018 година той е купил апартамент (112 кв. м.) в баровския квартал „Изток” от вездесъщата фирма „Артекс” за 187 432 лева, по 856 евро на квадратен метър, което е три пъти под пазарната цена. Два месеца по-късно, на 29 септември, пак от „Артекс”, се е сдобил в същия квартал с друг апартамент (75,41 кв. м.) плюс гараж (18,2 кв. м.) за 140 819 лева – този път още по-изгодно, защото е платил на квадратен метър по 776 евро.

Бойко Борисов скръцна със зъби на доста хора и заваляха една след друга оставки на правителствени чиновници от различни нива, а вторият човек в ГЕРБ Цветан Цветанов напусна Парламента. Вежди Рашидов обаче остана единственият, който дори не намекна, че има намерение да последва техния пример. Нещо повече, неочаквано той бе подкрепен от премиера, който каза: „Ами на него това му е бизнесът – купува и продава апартаменти”, оправда го той през журналисти.

Това беше нещо ново, защото досега Вежди Рашидов беше известен повече като скулптор, отколкото като търговец на недвижими имоти. Министър-председателят обаче би трябвало да е наясно, че по закон депутатите нямат право да се занимават с бизнес. Така че Вежди Рашидов би трябвало или само да купува и продава апартаменти, или да посвети усилията си само в полза на гласоподавателите от ГЕРБ, които са го избрали за народен представител. Той обаче не е луд да напусне Народното събрание, защото само за 3 работни дни седмично всеки месец взима от касата начална заплата от 5 хиляди лева, отделно от представителните и безотчетните пари, а освен това получава повече от обикновените депутати, понеже е началник – председател на парламентарната комисия по култура.

Вместо да подаде оставка поне от този пост, Вежди Ражидов обяви, че ще пише нов медиен закон и запозна обществеността с поредните абсурдни промени, целящи ограничаването на свободата на словото у нас. Той се оплака, че в България има журналистически линч над политиците, на който е време да бъде сложен край. Журналистиката най-после трябвало да се вкара в някакви рамки. Затова предлага Съветът за електронни медии да започне да контролира интернет сайтовете. Всеки новинарски сайт, които има аудио и визуална информация, тоест – всички, да подлежи на регулация от страна на СЕМ, който „трябвало да контролира докъде може да стига медийната свобода” според неговите думи.

Представяме си каква медийна свобода може да има у нас, ако тя се контролира от хора като Вежди Рашидов, който смята, че журналистически линч е напомнянето за законова несъвместимост между бизнес далавери и депутатстване в Народното събрание. Неговата извънпарламентарна дейност обаче се приема мълчаливо от останалите му 239 колеги, защото и те тайно въртят забранените от закона бизнеси, докато получават депутатски заплати. И затова нямат нищо против ограничаването на свободата на словото у нас.

Сергей Трайков