БАБИНИ-ТРЪНКИНИ ПОЛИТИКИ

Шеста копродукция на Ран Босилек-М.Вешим

Драги ми Смехурко,
Баба Корнеляна от вечерта ме подхвана:
– Позитанчо, всеки знай, че утре е Първи май! На крак, о, парии презрени, на крак, о, роби на труда! Потиснати и унизени, ставайте срещу врага!
Не разбрах на кого ли се злоби, та куплети ми реди за трудови роби? Кои ли ще са париите презрени, що чакат закрила от нас, позитанците червени? Та ние вече не сме партия от бач­кери, при нас повечето са милионери. Като почнеш от Кирчо, оня, дето – го гепиха с валута на КПП-то, та до Елена дори – със седем декара гори. Ами баба ни, на ръката с „Ролекс”-а и с милиони от „Електроимпекс”-а…
Но тя, без да спира, напира още стихове да ми декламира.
– Чакай, бабо Корни – прекъснах я с думи, леко непокорни. – Агитацията, която ми цитираше, с нея навремето се манифестираше. Минало свършено време, за него днес никому не дреме.
А баба ни не пре­става, с лозунги продължава към въстание да ме призовава.
– Драга бабо, за бунт няма обосновка, липсва революционната обстановка!
– Мълчи, Позитанчо, трай, готованчо! Ти си дете бледо, политически късогледо! Аз ще изкарам цялата нация на първомайска манифестация! Излизам най-отпред, активът ще е на първия ред, дръпвам реч от висока трибуна, че народа да поразбуна! После тръгваме всички към „Дондуков” (в кавички), да сваляме на Бойко кабинета и властта му проклета!
– Туй трудно ще стане, бабо, напрежението е слабо! Народът на празници като тия – сяда си на салата и на ракия. Бунт да вдигаш е политическа грешка, кога пече се агнешка плешка!
Ти, Смехурко, знаеш я баба ни Корни, иска на мнението є да сме покорни. Щом нещо тя каже, после трудно ще се откаже. Не чува моите аргументи, а все повтаря за афери с апартаменти. От другата є страна Елена, като кучето Лайка, облайва управленската шайка.
Речено-сторено: баба свика актива и като часовник почна да го навива. Активира разни авторитети, поети и тайните наши генералитети. Улисани в подготовка по добата тъмна, не разбрахме кога взе, че съмна. Щях­ме от много организация май – да пропуснем Първия май. Набързо грабнахме червени байраци, трамбоваме из града като чета юнаци. Напред баба ни води към Южния парк, бойна лидерка – наша соц Жана д’Арк.
Паркът бе спретнат, цветя и природа, ама го няма народа. Вместо хиляди, маса другари, заварихме пет-шест кучкари. Елена лавна на микрофона като истинско куче, но митинг се не получи.
Ядоса се баба ни стара и на актива се скара:
– Май по къщите сте се прибирали, защо париите не сте агитирали! Де ги тук робите на труда, дето – ще свалят управлението проклето!
Другарите траят, навеждат се леко да не є скършат хатъра напреко. Само аз, Смехурко, да ти кажа, събрах смелост да се изкажа:
– Бабо, навреме предупредих с обосновка, че липсва революционната обстановка! Робите, вместо да свалят правителството проклето, за празника отидоха на морето. Париите, презрените от лозунга, тия сега на Егея си пият ракия. Октоподи ядат и калмари, не искат да се броят за наши другари!
И заключих:
– Затуй по-добре е активът да се събира – на митинги не, а на бира!
Приятелю, не че разтягам локуми, но за тез мои думи получих овации от партийните ни организации. После пийнахме пиво, ядохме плешки и отчитахме политически грешки.
А баба Корнеляна сама си остана – в Южния парк, насред цяла поляна.
Тъй, Смехурко, често случва се с тия, дето движат се само от амбиция и проклетия. Щом избори се зададат, все едно свършва светът… А животът е хубав най, точно в месеци като май! Не ми е до бабини-трънкини политики, аз стягам куфара за Халкидики! О, моя музо, възпей студеното узо!

От твоя приятел, с радост:
Весел Позитанец (на градус)