МАЛЪК ПРАЗНИК ЗА КЛИЕНТА

В агенцията служителят ги посрещна широко усмихнат и много любезен, а когато разбра, че имат сребърна сватба, едва не се разтопи като сладолед в краката им.
– Поздравления! – ревна възторжено той. – Честно ви казвам, попаднали сте тъкмо където трябва. Празникът ви ще остане незабравим. С цената ли да започна или с менюто?
– Е, цената не е без значение… – измънка мъжът.
– С менюто – каза твърдо жената.
– Разбрах – отрапортува агентът, – започваме с програмата. Пълният комплект включва илюминации, концерт и романтична вечеря, но по желание на клиента можем да прибавим някои екстри. Специално за вас – ромският бигбенд „Виртуози ди Факултето“, който на ухо ще ви свири Моцарт! Всичките му опери с оригинален текст от балдъзата на диригента!
Мъжът се замисли и не много уверено каза:
– Ддда, това ще го обмислим, разбира се… Но кажете, за какви илюминации споменахте?
– За най-богатия асортимент, който можете да си представите! – подскочи от стола си агентът. – От обикновени пиратки и кьорфишеци до зенитна артилерия. Между нас казано, в момента имаме поръчка от клиент и преговаряме с американ­ците в Ирак, така че можем да уредим и вас… Ще направят над ресторанта кръгче със самолет-цистерна, а от кухнята ще ги приветстваме с ракета „земя-въздух”. Но това ще бъде изненада и за клиента, и за тях.
Лицето на жената помръкна, затова той побърза да предложи друго:
– Добре, тогава ще ви предложа нашия шедьовър – романтична разходка с пехотна рота из пресечена местност.
– Но моля ви! – подскочи мъжът. – Нещо нормално няма ли при вас?!
– Господине, вие явно не сте в крак с модата! – възрази специалистът. – Сега милитър модата властва и в облеклото, и в забавленията! Вече не се вечеря на свещи, а на гилзи, в които гори бикфордов шнур! Разхождат се с бетеери, танцуват под звуците на военна музика… Артилерийски рок, пехотен блус, сапьорска самба – така е днес!
– Знаете ли, ние сме цивилни хора… – едва успя да се обади насред речта му мъжът.
– Имаме сребърна сватба, искахме… – тихо добави жената. – Знаеш ли, скъпи…
– Знам, скъпа. Никога не съм мечтал да ме опяват на лафета на някое оръдие. Дали просто да не си останем у дома?
– Към дома, бегом марш! – изкомандва жената и хукнаха към изхода. Служителят ги гони до тротоара, като не спираше да говори:
– Вземете ценоразписа, проучете, решете… На вашите услуги сме! Незабравими часове на добра цена – такава е нашата политика.

Любомир Методиев