Строго охранявани влакове

Културна работа

Стоя си аз в едно купе, родното БДЖ се грижи за придвижването ми от точка А до точка Б. Влакът се цепи по шевовете, пътува пред­празнично народът, понесъл яйца и козунаци към родните места.
Отварям вестник, да видя какво става по света и у нас, и попадам веднага на следната информация: „Бронираният влак на Ким Чен-ун влезе в Русия на път за Владивосток, където севернокорейският лидер ще се срещне с руския президент Владимир Путин. Това ще е първата среща между двамата. На гарата в пограничното селище Хасан Чен-ун е бил посрещнат с хляб и сол и цветя“.
Брех, викам си, защо за диктаторите има бронирани влакове, а нас, плебеите, ни извозват с раздрънкана железница, която аха всеки момент ще се разпад­не. Несправедливост е това, и то висша! Изсумтях аз и в яда си хвърлих вестника в малкото кошче под прозореца.
„Господине, кошчето е за хранителни отпадъци, а не за печатни издания!“, скастри ме възрастна госпожа с боядисана в светлосини тонове коса и учителска прическа. Засрамен от постъпката си, извадих вестника от кошчето и се върнах на статията за височайшата среща: „По време на разговорите Путин и Ким ще обсъдят ядрената програма на Пхенян, прекъсната през 2008 г. по искане на Северна Корея“. В това време синьокосата госпожа се подготви за слизане. След дълго полагане на пластове тъмнокафяво червило върху устните тя извади шишенце с парфюм „Красная Москва“ и поля обилно цялата си шия с него. В купето зауха на партенките на цял взвод войници от Червената армия. Не ми
остана нищо друго, освен да отворя целия прозорец. „Довчера лекувах грип!“, възропта господин на средна възраст, забил поглед в лаптопа си.
„Абе, що всички не вземете да се качите в бронирания влак за Владивосток!“, крес­нах аз и се преместих в съседното купе. Там неколцина роми кротко си похапваха типов хляб с хамбургски салам. „Бате, цигарка да ти се намира?“, подхвана ме още с влизането шефът на фамилията. „Нямам цигари, но нещо за четене мога да ти дам“. Ро­мът грабна вестника от ръката ми и сложи хляба и салама върху него.
„Културна работа!“, възкликнах с облекчение и потънах в сладка дрямка.

Влади ХРИСТОВ