Младен Шоу!

Здрасти, компанията! Как сме, как сме, всичко е ток и жица, нали? А така, браво!

Аз, приятелчета, съм ЕТ Ди Джей Младен Шоу, позорно уволнен сватбен диджей. И като казвам позорно уволнен, нямам предвид, че бившите ми работодатели са ме полели с катран, посипали са ме с перушина и са ме накарали да мина по Главната, не… Опитаха, но им избягах. Въпреки че аз ако е за шоуто, приятелчета, всичко правя, ако трябва и гол по перушина ще тичам, важ­ното е купон да става… Позорът в случая е за тях, защото уж са най-добрата сватбена агенция, а се отказаха от диджей като мен. А аз съм най-добрият, няма две мнения по въпроса.

Какво ли не съм правил в името на шоуто! Онзи ден на една сватба, да речем, преспах с булката. Ама не от кеф, от съпричастност. Защото съм си такъв, добряк. Тя една грозна, грозна, облекли я в бяла рокля, та още повече да подчертаят какъв е орунгел. То не беше нос като отварачка, не бяха крака като на каубой, с прическата се бяха постарали, обаче тя пак рошава, ужас… Едното є око гледа надясно, другото не го знаеш накъде гледа, та само те стресира… И на мен ми дожаля за младоженеца, викам си, дай да го отменя, поне да си изкара хубаво момчето. Обаче тия от сватбената агенция, бившите ми шефове, разбират ли го това? Разбират – дръжки! Знаят само да крещят и да кълнат на свиня! А къде ще намерят друг кадърен диджей като мене, къде? Да им миксира Бисер Киров с Том Джоунс и да го пусне на фона на дунавско хоро! Да кипне кръвта, да заиграе! Ама не, щели, видиш ли, да ме уволнят при само още един гаф…

Сега… че после пак стана гаф, стана. Но аз нямам нищо общо. Просто съдба, нещата се случват, какво да правиш, живот. Бях организирал на една сватба интерактивна игра за гостите – бой с прави лопати между родовете. Лопатите от гума, забава на поразия! Обаче, ето, като имало да се случва… Между гумените лопати попаднала и една истинска. И тъщата като я хвана, като започна да крещи „Ние апартамент дадохме, вие за двеста лева се гевезите“, като изтреска свекъра, така уж случайно, ама седем пъти, казвам ви, главата му на дюля заприлича… Пуснах им веднага „Бяла роза“, дългата версия, да оправя настроението, обаче то свърши – и линейка дойде, и полиция, и показания давахме… Докато ги давахме показанията, бях пуснал на заден фон „Две очи разплакани, две сълзи горещи“, хубав, тежък поп-фолк, като за случая, обаче полицаят ме заплаши, че ще ми конфискува колоните, та преустанових шоуто. Но иначе се получи сватбата, де, оженихме ги младите… те май се и разведохе вече, ама то беше ясно.

Както и да е. Сега съм уволнен и работя временно в една дюнерджийница, обаче докато пълня питките с месо, приятелчета, да знаете каква музика пускам… абе, най-доброто, просто най-доброто! Минете някой път, ще ви направя едно дюнерче и ще послушаме Миле Китич миксиран с Менделсон, класика, кърти направо, страшно, страшно!

Деян КОПЧЕВ