Монетарна политика

Как се цепи стотинка

Чували сте да казват за много скрънзав човек, че „цепи стотинката“. Цепенето на стотинка дори има материален опит в Габрово, където тя е разделена тортообразно на четири парчета. Всяка от тези четвъртинки се нарича „бодка“.

Но най-новата статистика на БНБ няма как да не ви изненада. Сухите цифри на централната банка показват, че най-голям дял, почти една трета в общия брой на разменните монети в обращение в края на 2018 г., имат монетите от 1 стотинка. Към 31 декември 2018 г. в обращение са били 715 милиона броя с този номинал.

Защо в държавата ни се търкалят толкова много стотинки?

Та тя отдавна е изгубила смисъла на платежно средство. При Тато 1 ст. струваше лукчето и „карамел „му“. Сега вече и лукчето е роб на инфлацията.

Приложенията на стотинката обаче се множат. Келнери „подпетват“ маси, за да не се клатят. Автомонтьори си правят от тях шайби, защото са от мек метал и добре законтрят. Бабите знаят, че поставена във водата на ваза с лалета, удължава живота им.

Със стотинки може да се играе футбол на маса, а клекнали до дувара хора практикуват хазарт.

С подострен ръб на стотинка джебчийките разпарят чанти и якета, за да придобият съдържимото.

Един лекуваше черни точки по кожата с натъркване със стотинка.

Задължителен сватбен атрибут са. Увиват се в малки дантелени сакчета – заедно с жито и бонбонки „Детска радост“ и булката ги хвърля през рамо предимно за радост на публиката от циганета.

Закъде е сурвачката без стотинка на върха – между вълната и пуканките?

Стотинката може да бъде материален носител и на граждански протест. Един пленник на топлофикация си беше платил изравнителната сметка с два чувала жълти монети.

И така: непаричната стойност на стотинката расте. Но все пак в обращение да са над 700 млн. монети, не е ли невероятно?

Та това са по над 100 стотинки на човек, барабар с пеленачетата.

Решихме да попитаме БНБ, която ги сече. Оттам официално ни отговориха, че това количество се поддържало заради пенсионерите, които държали да получават дохода си до стотинка. А след това да отделят жълтите монети, великодушно оставяйки бакшиш на касиерката в пощата.

Като спомен от времената, когато едната стотинка беше нещо, а те – нещо ехе-е-ей – младо, здраво, стабилно, спокойно..

И пълно с надежди.

Чавдар ИНЧЕВ