ОХЛЮВИ В СЪДИЙСКИ ТОГИ

Не забавно четиво за бавноразвиващо се правосъдие

Още в първи курс студентите по право учат, че бавното правосъдие е липса на правосъдие. Българските граждани обаче го изпитват на собствен гръб, защото охлюви в тоги лазят из залите на съда.

През септември 1995 г. в Софийския районен съд е започнало дело за кражба на три крави в столичния кв. „Враждебна”. То е прекратено поради давност през февруари 2018-а – 22 години, 5 месеца и 16 дни след образуването му.

През февруари 1995 г. е началото на дело за въоръжен грабеж в Ихтиман. То е прекратено през юни 2017-а – след 22 години, 4 месеца и 6 дни разтакаване.

Дело за недвижим имот в столицата се е точило от май 1998 г. до октомври 2017-а – 19 години, 9 месеца и 5 дни.

През май 2003 г. е образувано дело за откраднат джиесем. То е приключило през юли 2018-а – след 15 години, 1 месец и 22 дни туткане.

Само за тези 4 дела са прахосани над 79 години, но няма нито наказан престъпник, нито присъда, нито справедливост. През цялото това време десетки полицаи, следователи, прокурори и съдии редовно са получавали своите големи заплати, въпреки че единственото, което са произвеждали, е неефективно правосъдие. Тези примери обаче са само капка в морето, защото просрочените дела у нас са стотици хиляди. Затова обществото проследи с интерес сигнала на главния прокурор Сотир Цацаров от декември 2016-а до Инспектората на Висшия съдебен съвет за дисциплинарно производство срещу съдийката от Софийския градски съд Мирослава Тодорова. Тя не бе се произнесла в срок по искане на прокуратурата за разкриване на банкова тайна. Искането е постъпило на 21 ноември 2015 г. и според закона съдийката е трябвало да отсъди в срок от 24 часа. Тя обаче го прави след около 24 дни.

Мирослава Тодорова е емблематично име за бавно правосъдие. Публично известно стана нейно дело за отвличане, просрочено с 4 години и 8 месеца, което бе прекратено поради давност и престъпниците избегнаха присъда. Затова не бе никаква изненада, че в процеса на проверката бяха установени 229 (!) дела, които съдийката е забавила с повече от 2 години. Заради системно нарушаване на сроковете Инспекторатът предложи тя да бъде наказана с: 1. Намаляване на заплатата с 10 процента за 6 месеца. 2. Понижаване в длъжност за една година. 3. Понижаване в ранг. 4. Със „Забележка”. Преди дни членовете на Висшия съдебен съвет гласуваха отделно за всяко едно предложение и Мирослава Тодорова… не бе наказана по нито едно от тях.

По този начин кадровиците от ВСС подкрепиха постоянното неспазване на сроковете и обявиха негласна амнистия за всички съдии-рецидивисти, които непрекъснато просрочват своите дела. Няма да разберем какви са мотивите за тяхното решение, защото те не са писмени и затова навяват подозрение, че са плод на задкулисни договорки и политически натиск. Сговорът между висшите магистрати да оневинят М. Тодорова показа, че законите не са еднакви за всички и е в пълно противоречие с Конституцията на България, със Закона за съдебната власт и с Етичния кодекс на магистратите.

Такива решения разклащат доверието в цялата съдебната система и поощряват калпавите съдии. А те никак не са малко. Ето какво са сътворили само за три години. За забавено правосъдие през 2015 г. са били прекратени 37 180 дела; през 2016-а – 36 612; през 2017-а – 39 067. Повече от 100 000 престъпления няма да бъдат наказани поради изтекла давност. Не случайно най-многобройните осъдителни решения срещу България в Страсбург са за бавно правосъдие. И те няма да намаляват, след като тази практика се пощрява дори от Висшия съдебен съвет. Който доказва, че е ненужна, паразитна структура, чиито членове се назначават от политическите сили и не случайно не съществува в Германия и други европейски страни. У нас обаче тя е нужна, защото чрез нея силните на деня могат да диктуват на (не)зависимата съдебна система каквото си искат.

Сергей Трайков