ПОЗИТАНСКО ЦАРСТВО-7

РЕСТОРАНТ „НОСТАЛГИЯ”

Копродукция на Ран Босилек – М. Вешим

Драги ми Смехурко,

Сигурно си чул новината тука или си видял във Фейсбука, че за кратко, не по мой кеф, ме направиха мастър-шеф.

Ето как стана: бяхме с баба Корнеляна по партийна програма навръх Бузлуджа, на зелена поляна. Гледам си аз синевата в захлас, а сред върховете тия – стърчи Бузлуджанската празна чиния.

Възкликнах тогаз уж на шега, но си хванах голяма беля:

– Високи сини планини, небето като от коприна, тук става къща за гости на някой роднина!

Баба по челото плясна се: тюх! – и обзе я предприемачески дух:

– Ние, Позитанчо, не сме гербаджии прости, та да вдигаме къщи за гости! В предизборния момент този велик монумент е нашата сила! Мила ни е тази чиния, за симпатизантите, другарю мой, напълни я! Тук, на думата си ставам гарант, че може да се открие ресторант. Не проста кръчма с чалгия, а ретро – ресторант „Носталджия”. В соц-битов стил, който на много другари още е мил. Ти видиш ми се човека, значи – подходящ за такива задачи. Проучих, трудов стаж имаш, от кухня разбираш, дойде време в ресторантьорство да се реализираш!

– Какво имаш, бабо, предвид? – приех въпросителен вид. – Вярно, в казармата бях готвач, там готвих всякакъв буламач. От гурмета разбирам, колкото автомонтьор, как да стана ресторантьор?

– Ще станеш и такъв, значи, щом ти се поставят партийни задачи! Правим в мазето на монумента-чиния един ресторант „Носталджия” , обзавеждаме го в стил комунистически или по-точно „Балкантуристически”. По стените, на всяка греда, лозунг ще пише: ”Да живее труда!”. И още „Долу империализма, напред към комунизма!”, „Щом хлябът е от мъката по-чер, съюз със СССР!”… Тук баба сякаш яхна метлата и в младостта си се върна горката. Взе да говори за конгреси, братски партии и Капеесеси…За запорожци, москвичи и трабантите, дето ги правеха камарадите в Гедерето. Сети се и за стари, но заслужили наши другари – Димитров, Червенков и Тошо от Правец, на чийто паметник баба често сади здравец. В ресторанта техните портрети ще висят на постери и тапети. А менюто ще е взето черно на бело от статии на „Работническо дело”.

Знаеш баба ни, драги Смехурко, тя каквото реши, все права е, дори да греши! Затова приех, макар и без кеф, на „Носталгия” да съм мастър-шеф.

Бързо стана ремонтът – като с магия превърнахме Бузлуджанската чиния в ретро ресторант „Носталджия”. Вътре вкарахме всичко, което имаше го по времето на Бекапето. Цялата нагледна агитация, дето отне ни таз пуста демокрация! Лозунги, портрети и партийни скици, истински рай за носталгици!

Баба лично преряза червената лента на ресторанта в монумента. И призова другарите позитанци на пищен банкет, а после и танци.

Влязоха вътре мойте другари и насядаха кой къде свари. Гледат и цъкат с очи умилени, от носталгия по миналото просълзени.

Баба Корни ме сръчка от клиентите да взема поръчка.

– Другари – рекох. – Разровете вашите спомени стари! Тук сега имаме всичко, което – на народа осигури Бекепето…

Чу се ръкопляскане бурно, като на конгрес – дълго и шумно. После всеки, един през друг, взе да поръчва: мешана скара, дробчета с лук…

Аз, Смехурко, писах поръчки до едно време, а после спря да ми дреме. И обобщих, като на клиентите в прав текст съобщих:

– Другари, ядене няма! Това е новината голяма!

И на всеки поднесох в чиния, с комплимент от ресторант „Носталджия”, черно на бело статии от „Дело”, гарнирани с някоя реч, цитати от вождовете ни сиреч, пък и постен гювеч от наши философи, поети… За класици на марксизма и ленинизма приети.

С такова меню, общо взето, хранеше народа навремето и Бекапето. С това нахраних и аз всички ония, които днес по социализма страдат от „носталджия”.

А нашите носталгици дъвкаха идейните трици (на „Дело” жълтите страници) и по миналото чесаха езици. Накрая ръкопляскаха на баба ни Корни – на политиката є до един покорни.

Това се случи на планинския връх, под небето, по време на събора на Бесепето… И днес йощ Балкана тръби и възпява подвига на баба ни Корнеляна!

Прощавай, Смехурко, накрая станах патетичен, но ти не бъди критичен!

Твой приятел:

Позитанец носталгичен