Граждански дългове

Издателството, миналата петъчна сутрин. Някакъв неуточнен миг на вселенска сивота, между първото и второто кафе. Получавам СМС от колегата ми Мат:

„Баща ми смята, че ми оказваш лошо влияние. Започвам да разбирам какво има предвид.“

…Значи, тая триждипроклета английска иносказателност и в идеални обстоятелства ми влиза като клечка под нокътя. А при субоптимални нива на кофеин в кръвта от раз ме вдига във въздуха като F-16 над балканска държава.

Набирам Мат и без здравей-здрасти около минута издавам звуци на ниско прелитащ изтребител. Колегите ми се снишават по столовете.

В паузата, която ми беше нужна за кислород, Мат продумва строго:

– Шегувах се, Мария.

– Тия шеги що не си ги завреш в… сака за голф. – почвам сприхаво и завършвам нефелно, защото вече и шефът ми Фил се е показал иззад бюрото си и ме гледа с вежди, опнати като въжени мостове над ридовете на очилата му.

– Колко забавно, че спомена голф. Тази сутрин с баща ми едва не ни изхвърлиха от още един голф клуб заради теб. Това е третият за сезона. Както е тръгнало, до края на годината ще изгърмят всички прилични игрища в Оксфордшир и тогава баща ми ще се види принуден да разпродаде всичко и да емигрира. В Нова Зеландия! Млъкни, не съм свършил… Та, бяхме се събрали чудесна група, аз и най-малко отвратителните корпоративни познати на баща ми, рано на хладина да потренираме за големия благотворителен турнир в Пул. И точно тогава ти ми прати проклетия си СМС. Ама точно тогава. Представям си, че още си била по пижама. Звъни ти будилникът, отваряш тия зли очи и си казваш – дай да подлудим Мат още по изгрев! Да го побъркаме от вина и да му прецакаме целия ден. Нямаш равна в тези засади!

– Мат, успокой се малко. Само ти напомних, че днес е последният ден да се регистрираш да гласуваш на изборите за Европейски парламент. Не съм те проклела да те споходи проказата.

– Да, ама ако бях пропуснал да се регистрирам, нямаше ли да ме третираш като прокажен, а? Щеше. Щеше, не спори! И двамата помним какво стана миналия път. Нейсе, прочетох СМС-а, върнах си телефона в джоба и започнах да се гърча. Рекох си, ще взема да забравя, още часове ще съм на игрището, после ще идем в някоя кръчма, после ще къпя Мечо, ще видя сестра ми за вечеря и… Ще стане твърде късно. Утре къде ще търся азбестов костюм, като забълваш огън по мен?

Не, рекох, сега набързо през телефона ще я свърша тази работа. Естествено, баща ми ме побутна и каза, че да си зяпаш в телефона по време на игра е проява на лоши обноски, но аз се оправдах, че е граждански дълг, нали така разправяш. Като чуха за граждански дълг, двама от колегите на баща ми се сетиха, че са си купили нови къщи, а регистрацията им е на стар адрес, хвърлиха стиковете и се забиха и те в телефоните си.

Баща ми и останалите ни зяпнаха втрещени. За беля, оказа се, че обхватът на поляната е много слаб и почнахме да обикаляме на зиг-заг и да търсим място, където да хване и да зареди. Едуин не забеляза, че пред него има бункер, и заора по лице в пясъка – само ръката му с телефона стърчеше право нагоре като знаме. Аз побегнах, за да не ме видят, че се смея, но по невнимание пресякох траекторията на други играчи и отнесох топка в слънчевия сплит с 60 мили в час! На мен ми се смяха, без да се крият, дори Едуин, както храчеше пясък, ми се смя!… Не се смей!

Как смееш да се смееш! Що за коравосърдечна вещица си, по дяволите! Не разбираш ли каква суматоха предизвика! Смята се за безнадеждна простащина да разсейваш с дреболии хора, съсредоточени в играта! Накрая се разбра, че ще трябва да идем до клуба и да ползваме безжичния им интернет, за да си довършим регистрациите. През това време най-възрастният в отбора, някаква голяма клечка в Уестфийлд, вече се беше разбеснял. Ритна си количката за стикове, крещя, само дето не ухапа някого! Такава излагация и палячовщина никога не бил виждал, как можело така, той нямало да участва в този цирк. Врътна се и хукна към колата си, баща ми го подгони да го умилостивява и двамата спретнаха чудна сценка на паркинга.

Една новопристигнала дама се уплаши, като ги видя, и ги докладва на охраната за оскърбителен език и повишен тон на клубна територия. Това е нарушение на правилника, ако не знаеш! Да, точно като носенето на джинси, благодаря ти от сърце, че ми припомняш и минали унижения точно в този момент! Отне ни половин час да убедим охраната, че никой от нас не е пиян или психопат и че никак не се налага да ни отменят членството заради това недоразумение…

– …Заради гражданския ви дълг, Мат! – изхълцвам хрипливо аз, обляна в сълзи от смях.

– Тоя граждански дълг що не си го завреш в… – телефонната връзка тук милостиво се разпада.

След кратък размисъл се отказвам от трето кафе. Някак и без него живнах.

* * *

17 минути по-късно:

СМС от мен: „И все пак регистриран ли си успешно?“

СМС от Мат: „Регистриран съм, по дяволите. Като се успокоя, ще трябва да обсъдим и кои кандидати са най-малко ужасни.“

Мария Спирова,
Лондон