Магистрално бъдеще

Заговори ли се за избори, няма начин да не се з-з-за-
говори и за магистрали. Поне от десетина години е така.

Е, щом ще си говорим – да си говорим.

През позабравената вече 2012 г. г-жа Павлова, тогава министър на регионалното развитие, ни обеща през 2017-а да стигаме до Варна по вече готовата магистрала „Хемус”.

През също така забравената, но също предизборна 2013-а новата министърка на развитието г-жа Терзиева премести щастливото събитие за 2018 г.

А поредният регионален министър г-н Нанков уточни, че по-реалистично било това да се очаква някъде към 2025 г…

След кратък период на затишие в обещанията преди месец лично премиерът ни обеща строителството да го забравим през 2024 г.

Защо си припомняме всичко това?

Ами – защото Освобождението заварва България с общо 306 км железопътни линии. Само двадесет години по-късно железницата минава Искърския пролом и стига до Варна, свързва София и с Бургас, Софийската гара е най-голямата на Балканския полуостров, а дължината на железните пътища вече е над 2000 километра.

При тогавашната техника и възможности на новоосвободената държава това може да се обясни само с чудо.

Или, ако не вярваме в чудеса – че тогава се е крало по-малко…