Партия с гросмайстор Радулов

Наскоро прочетох, че гросмайстор Иван Радулов е навършил 80 години. Да бъде жив и здрав българският шахматист, оставил ярка следа в този спорт! Дори и аз съм играл с него!

В един слънчев ден, през далечната 1973 година, на спортен празник в института ни (по строителство и архитектура) гостува гросмайстор Радулов, за да даде сеанс на 50 шахматни дъски – блицтурнир. Знаехме всички, че е гросмайстор и го гледахме със страхопочитание. По това време е бил на 34 години.

Ясно си спомням всеки детайл от тази съдбоносна за мен среща… Спретнат и елегантен, вглъбен и отдаден в играта, Радулов започна да мести фигурите дъска след дъска.

Не се застояваше повече от 5-6 секунди пред всеки от нас, противниците. Само след броени минути започна да жъне победи. Това бе първият гросмайстор, с който играех шах в живота си. Мобилизирах всичките си умения и решително дадох отпор с позиционна анти игра. Натрупах фигурите си край царската двойка и затлачих всяка разумна възможност на рационална игра – напук на всякакви правила. Имах една единствена цел – да печеля време и да остана накрая сам срещу гросмайстора като „равен пред равни“.

За петнадесет минути Радулов матира 48 човека от своите противници. Някои след пет, други след десетина хода. Насъбра се грамадна тълпа от студенти, които ръкопляскаха бурно след всяка негова победа. Накрая останахме само двама противници срещу него. Красива колежка с невероятни форми и аз – по-як в ръцете, отколкото в главата.

Гросмайстор Радулов нанесе коварен удар, сривайки всяка моя илюзия за желязна защита. С нескрито учудване констатирах, че само след още един ход, ще бъда „мат“.

Изправих се с цял ръст, леко изпъчен, почтително и му протегнах дружелюбно дясната си ръка. Той помисли, че признавам своята загуба и широко усмихнат, също подаде ръка.

Стиснах я с всички сили, като с клещи и произнесох „Реми“! Стисках безжалостно, докато усмивката от лицето му се загуби. После се върна пак, защото гросмайсторът проумя колко комична е цялата ситуация.

Радулов сам си призна: „Реми“. Освободих милостиво ръката му. Той също така оповести „Реми“ и на колежката с кръшните форми, без да довърши играта при нея.

От организаторите получихме като награда и спомен „Желязната пета“ от Джек Лондон, с посвещение: „За постигнато реми с гросмайстор Радулов“.

В този паметен ден, на върха на славата, си се отказах от активна спортна дейност като шахматист.

Човек трябва да проумее кога да се откаже!

Александър Кондоферски

Мюнхен