ПОЗИТАНСКО ЦАРСТВО-8

СЛЕД ИЗБОРНИЯ ДЕН

Копродукция на Ран Босилек – М. Вешим

Драги ми Смехурко,

Щом зърна изборните резултати, баба Корнеляна хлъцна и глава заклати:

– Тук има шашма тежка, иначе бяхме си без грешка! Всичките прогнози, всичките залози на нашите социолози даваха ни черно на бело, че ний ще сме начело! Как така стана, че партията ми при вота изостана?

И пъшка баба и се тръшка, та дори – на Елена звънна призори.

– Бойко дявол да го взима, при изборите шашма има! Както по закон се следва, резултатът трябва да се разследва!

А отсреща Елена заявява, че резултатът я задоволява. Щом тя е сигурна в момента – депутат в Европарламента.

И заключи от високата си кота:

– Не пука ми за вота, аз не съм партийна квота!..

Тук връзката им се прекъсна, отчаяна баба на дивана се тръсна. Жална картина – уж бяха с Елена комбина, пък любовта им сега се размина. Ленчето спечели еврозаплата, а за баба, горката – остана загубата в играта.

В тоя момент устата ми се отвори и аха – да проговори:

– Ти, наша бабо, народа ни познаваш слабо! С кампанията негативна на хората стана противна… Казваш, че ГЕРБ-ът краде, ама туй не преде! Обвиняваш други за къщи и апартаменти, пък забравяш важни моменти – партийците от твойто обкръжение са на същото положение. Вземи Елена, водачката на листата ни дори – къщи, офшорки, коли, пък и седем декара гори! Ами ти, бабо, виж си на ръката „Ролекса” и си спомни за далаверата с „Електроимпекса”!

Туй, бабо Корни, доведе до резултатите ни позорни.

И друго, още по-лошо: партията ни страда по бай Тошо! По Ленин и Сталин, на митинги всеки трети носи техни портрети! Нашите позитанци продължават си руските танци – дай им катюши, яблани, че и груши! С Путин искат да се прегръщат, а към Брюксел гърба си обръщат! Пък ти, бабо, допълнително обърка ги изключително. С твойте визии нелогически и странно идеологически. Не си никак наясно кое е ляво, къде е дясно… На думи си социалистка, на доход – капиталистка… Ужким си реформаторка, пък стана и консерваторка. На масите пускаш фитил, че Орбан ти е мил, Брюксел ти е враг, пък генерал Решетников – драг! Пред позитанци разправяш ги тия: обичам Русия! Но не в Челябинск сина си прати, а право – в Съединените щати!

Прощавай, бабо, ти не си европейка, по-скоро куха си лейка! И мястото ти е на резервната пейка!

Или не, с твоята визия по-добре иди си в родната Мизия! Сади домати, отглеждай си зарзавати… Хапвай си еко, живей без нерви, давай го по-леко!

Всичко туй в този час щях да го кажа на глас. Ама се спрях, направих си пас.

Пък баба ме знае, нали сме другари, взе, че ме изпревари:

– Наш Позитанчо и той уста срещу мен отвори, аха нещо да проговори! Кажи, дете мило, и ти ли критика си ми приготвило! Критикувай ме смело, ама после стягай багажа за село! И тук, Смехурко, как стана – не знам, но цитирах поета голям:

Аз, знам, аз вярвам, че си права

и когато съгрешиш дори!

Води ни, бабичко, води ни

под бойките си знамена!

Свети с червеното си име,

сред хилядите имена!

Тъй, Смехурко, с бояк стих измъкнах се от скандала – от водата по-тих!

Твой приятел праведен
Позитанец наведен