КРАСТАВИЦИ НА ТЪРКАЛЕТА

Преди евроизборите се вдигна голям шум за прилагане на машинното гласуване. И с право – имаше решение на парламента. То решението си беше отдавна, но у нас по български нещата се замърляха – ха днес, ха утре, разни избори идваха и си отиваха, разни фирми участваха в конкурси, резултатите се оспорваха, машините се бавеха… През това време се чуваха всякакви мнения: едни казваха, че гласуването с машина е по-сигурно и там гласовете не могат да се фалшифицират. Техните опоненти възразяваха, че напротив: машинното гласуване по-лесно се манипулира,
неслучайно то е въвеждано в някои страни, а после са се отказвали от него… И сега не са много държавите по света, където гласуването става с машини.
За евроизборите у нас осигуриха 3000 машини в някои от избирателните секции. Така и не разбрахме колко струва това на данъкоплатеца – споменаваха се различни милиони. Не се чу отчетът на ЦИК за изразходваните средства – не само за наема на машините, а и за поддръжката им, за рекламата им… Защото не малко бяха разясненията как да гласуваме с тоя апарат – гледахме ежедневно и многократно по всяка телевизия какво да натиснем и как да си изберем партия или преференция.
И какво излезе накрая?
Не разбрахме колко избиратели са се възползвали от възможността да гласуват машинно? Не се отчете как е минал машинният вот – има ли там съмнения за манипулации? Не научихме същите машини ще останат ли и за следващите избори – местните… Пак ли ще са само в 3000 секции или вече всяка секция ще си има машина?
Изобщо подробностите около машинното гласуване се пазят като някаква тайна – ЦИК избягва да коментира, сякаш става дума не за прозрачност, а за срамна болест на българската избирателна система.
Аз лично гласувах с машина – по собствено желание. Не беше никак сложно – все едно мериш зарзават на кантар-автомат в супермаркет. Това го прави успешно всяка домакиня, даже стара баба, която си носи очилата… Разликата е само в резултата – когато в супера си премериш краставици, получаваш краставици…
А тук – пак получихме краставици, ама на търкалета…
И колкото да сглобяваш търкалетата, все не се изяснява картинката: ние, избирателите, спечелихме или загубихме от машинното гласуване?
Че други спечелиха, то е ясно – едни си осигуриха места в европарламента, други – милиони от доставката на машините.

М. Вешим