КАК ЩЕ СЕ ИЗГУБИМ БАВНО И ПОЛЕКА

Ще започнем отдалече. От времето, когато прадедите ни са събирали по някоя и друга парa, та да съградят сред село килийно училище, пред което да напишат „Помогни ми да тe възвися”.

И азсъмбългарчетата, които тогава не са знаели това стихотворение, защото още не е било написано, се възвисявали. И когато пораствали, си строяли читалища. Кръщавали ги със странни за днешното време имена – „Напредък”, да речем, „Наука”, или „Единство”… По-късно – на имената на по-заслужилите си дейци, та да се помнят имената им. Училищата също са именували по странен начин – на светци, на просветители, на революционери, на писатели, на учени. Защото това е било важно за предците ни – да се помнят имената, да знаят делата, да се пази заветът.
Е, вече сме двайсет и първи век, образованието ни е друго, ценят се други неща, други са ни ценностите. Седмочислениците както и да ги броим, все трима-четирима не ни достигат. Портретите на брадатите хъшове не ни говорят почти нищо, писателите с очилата са скучнотия, Ботев е онзи, дето за малко да стане носител на купата, Вазов е софийски квартал, а двамата Славейковци на пейката сред площада са братя.
Във време, в което от най-високо място ни се обяснява, че парите следват ученика, тия забравени индивиди не могат вече да бъдат привлекателна търговска марка.
Да погледнем списъка с имената на новите училища, създадени през последните две-три десетилетия. Как търговската им марка привлича вниманието на родителите?
Как ви звучи, да речем, „Евростар”? Хем европейско, хем и звезди се намесват. Е, злонамерените ще припомнят, че така се казва и влакът, който пътува от Париж до Лондон под Ламанша, но това няма значение.
Може, разбира се, и „Евростандарт”. В смисъл – европейски стандарт на образование, няма лабаво!
Ефектно е „Образователни технологии” – малко неясно, но пък в замяна на това звучи интригуващо.
„Малкият принц” може да е препратка към книгата, но може и да се приеме като комплимент към питомците на училището за принцове и принцеси.
Местен предприемач пък финансирал частно училище, като в началото скромно го кръстил на фирмата си, но след като работата е потръгнала – преименувал го на собственото си име.
Разбира се, и светците не са забравени – христянските ценности над всичко! Имаме си „Света Ариадна” – светицата всъщност е мъченица, но това няма значение, важното е да не се бърка с бирата, в чието име е пропусната една буквица.
Най-забавно е всъщност името на едно основно училище – казва се „Банкерче”. Щъкат, значи, ситни-дребни бъдещи банкерчета из школото, за банкери учат. Живот и здраве, ако наистина като пораснат, всички станат банкери, банките ще трябва да са толкова много, че ще бъдат всъщност дребни банкчици, а банкерите им – банкерчета.
Разбира се, сигурни сме, че училищата, чиито имена попаднаха в тоя текст, са добри, че от тях излизат добре образовани млади хора, подготвени за бизнес и успехи в живота. И името на училището може би не е чак от толкова голямо значение – голям праз дали ще се казва „Паисий Хилендарски” или „Попокатепетъл”.
Само че така, като забравяме и пренебрегваме предците си, ценностите си, историята си, ние, българите, ще се поизгубим бавно и полека – даже не и за няколко века.
Доста по-бързичко.

Румен Белчев