ОБЯД С КРИСТИНА

Мъжът предпазливо се приближи до масата на младата госпожица.

– Извинявайте – приведе се към нея той, – дали ще мога да поседна за секунда при вас?

– Разбира се – вдигна рамене тя, – стига да имате някаква основателна причина за това.

Мъжът загадъчно се усмихна.

– Мисля, че съм влюбен във вас, това достатъчно основателна причина ли е?

Момичето се засмя:

– Какво говорите? Как така сте влюбен в мен?

– Ами така. Стоях на отсрещната маса, обядвах си, изведнъж ви видях и хоп, влюбих се!

– В мен?

– Във вас! – потвърди мъжът, като леко оцъкли поглед. – И то моментално! Ей така – БАМ! – и показа как, плясвайки се по челото.

Плясъкът отекна в цялото заведение, а няколко човека дори се обърнаха към масата на младата госпожица, затова тя реши, че е време да прекрати случващото се.

– Знаете ли, много сте мил, но сега ще ви помоля да ме оставите.

– Не, не, не – запротестира като дете мъжът, – вие не ме разбирате, аз наистина съм влюбен във вас. Моля ви, кажете ми как се казвате!

– Вижте какво, не съм свикнала по подобен начин някой да идва на масата ми и да ме притеснява.

– Боже, колко общо имаме! – зарадва се мъжът. – Аз също не съм свикнал да ходя така по масите!

– Страхотно, тогава си вървете.

– Не! – отсече той, дори застана мирно и удари ток в земята.

– Моля?

– Не мога да си тръгна, преди да разбера името ви!

Младата госпожица въздъхна и след кратка пауза се представи:

– Кристина. Казвам се Кристина, сега ще ме оставите ли на мира?

Мъжът замига нежно.

– Кристина, Кристина… Ах, Криси, кога бих могъл да ви почерпя един обяд?

– Вие май нещо не ме разбрахте – смръщи се тя.

– Просто едно обядче, нищо повече…

– Слушайте – започна да се изнервя Кристина, – ако случайно се засечем някой път отново, може и да хапнем по нещо, в момента обаче започвате сериозно да ми досаждате!

– Значи, съгласна сте да се видим някой път за обяд?

– Да, някой път.

Мъжът въздъхна дълбоко, после поклати глава.

– Проблемът, Кристина, е, че всичко това – аз, вие, ние… леко започна да ме задушава!

– Моля? – не разбра момичето. – В какъв смисъл?

– Вижте – вдигна ръце мъжът, – не сте виновна вие, причината е в мен… Просто връзката ни…

– Ма, каква връзка? – прекъсна го тя.

– Нашата връзка, Кристина, нашата! Вие се съгласихте да излезете с мен някой път и аз съм длъжен да ви предупредя, че малко ме обсебвате с присъствието си. Не може ли просто всеки да си живее своя живот, без да си пречим един на друг!

– Вижте какво – заоглежда се младата госпожица, – ще повикам бармана!

Мъжът присви очи.

– Знам, Кристина, знам, че ще го повикате! Аз отдавна подозирах за него, но нека поговорим за нас! – после вдиша, издиша, събра смелост и заяви: – Мисля, че трябва да се разделим.

– Кво? – не повярва на ушите си Кристина.

– Не, моля ви, не правете сцени, не искам кавги! Нека просто всеки да поеме по пътя си. Сигурен съм, че някъде там дори вие ще срещнете своя любим… Така че бъдете силна и приемете раздялата ни по мъжки… Сбогом, Кристина, сбогом!

След което мъжът се обърна и си тръгна. Младата госпожица остана сама на масата, загледана в гърба му.

– Никога досега – изумено си прошепна тя – не ме бяха зарязвали.

Деян Копчев