ПРОКУРОРСКА ДЖАСТА-ПРАСТА

Вместо да бъде осъден, крадец със 17 присъди осъди прокуратурата. Тя трябва да му плати обезщетение от 6000 лева за несправедливо 18-то обвинение. Пловдивският рецидивист М. Т. бе арестуван, защото е задигнал видеокамера за 2500 лева. Мърляво събраните доказателства от държавното обвинение обаче не издържаха и той бе оправдан. Тогава М. Т. осъди прокуратурата затова, че е обвинен, без да е извършил престъпление.

Този дребен щрих от дейността на държавното обвинение е нагледен пример за работата през пръсти. Как през пръсти, вероятно ще се учуди читателят, нали прокуратурата трябва да обвинява само след задълбочено проучване, събрало солидни доказателства за престъпна дейност. Да, така трябва, но да си припомним 1 април 2010-а. При ареста на бившия военен министър Николай Цонев заместник-градският прокурор Роман Василев насочи пистолет към главата му и изкрещя: „Ще бъдете обвинен в корупционно престъпление. Тъй като сте абсолютен престъпник, долу на земята!” През февруари 2015-а Темида обаче реши, че „абсолютният престъпник” Н. Цонев е невинен по абсолютно всички обвинения. А през 2018 г. той осъди калпавата прокуратура да му плати 100 000 лева.

По същото дело тогава бе арестуван и съдията Петър Сантиров – с обвинения за взимане на подкуп. Той също бе напълно оправдан и взе обезщетение от прокуратурата в размер на 200 000 лева! Така нейното „задълбочено проучване” само по тези две дела изпразниха бюджета с 300 хиляди.

На 7 ноември 2013 г. срещу доведения син на Христо Бисеров – Ивайло Главинков, бяха повдигнати обвинения: за пране на пари, укриване на данъци, нарушения на банковото законодателство и му бе забранено да напуска страната. На 3 февруари 2016-а обаче прокуратурата сама (!) прекрати делото – поради липса на доказателства (!?) Затова И. Главинков я осъди за 8000 лева обезщетение. Хр. Бисеров също е пример за „солидните доказателства” на прокуратурата, защото бе оправдан по шумното дело за неплатени данъци, нарушаване на валутния закон, недекларирани сделки и укриване на пари по сметки в Швейцария. Това ще го накара и той да заведе дела срещу подчинените на С. Цацаров.

Доста повече пари – 686 000 лева, иска от държавното обвинение бившият шеф на „Кремиковци” и бивш президент на ЦСКА Александър Томов. Срещу него се точеше дело още от 2010-а: за присвояване на 3 490 000 евро от ЦСКА и 29 330 973 лева от „Кремиковци”. Години наред той обикаляше съдебните зали, но през 2018-а бе оправдан и от своя страна даде под съд прокуратурата: за нанесени морални и имуществени щети, като искът му е рекорден по размер. На само засега.

Безславният край на процеса срещу Ал. Томов е поредният провал на прокуратурата по знаково дело, който ще остане за сметка на данъкоплатците. Но едва ли ще е последният. Как да очакваме от държавното обвинение солидни доказателства срещу крадливи бизнесмени, богати олигарси или корумпирани политици, след като то не може да убеди Темида за присъда дори срещу дребен апаш? И кога най-после покуратурата ще заработи така, че да следват присъди срещу престъпниците, а не срещу нея? И друг път „Стършел” е отбелязвал, че това ще стане само тогава, когато магистратите престанат да се крият зад своята недосегаемост и започнат да носят отговорност за своите провали. Иначе ще продължават да работят джаста-праста и заради своята некадърност неправилно обвинените от тях ще продължават да завеждат дела срещу прокаратурата и да стават по-богати за нейна сметка. Впрочем не точно за нейна, а за сметка данъкоплатците, защото досега никой прокурор не е дал и една стотинка от джоба си за калпаво свършена работа.

Сергей Трайков