Чичовата любовница

Ивайло Петров (1923 – 2005)

Ето, че и чичо Марьо се сдоби с любовница най-после. Тази работа стана съвсем неочаквано и стринка едва не се поболя от мъка, ревност и срам. Жителите на нашето градче умеят много хубаво да се надсмиват над изневерените, сочат им рогата тъй нагледно, че ония не смеят да си покажат очите навън. Не искам да се хваля, ние сме буквално натъпкани до гушите с разни добродетели, но най-ценният ни капитал си остава моралът, устоял на всички превратности на историята от Първото българско царство до наши дни. Както и да е, сеирджиите не закъсняха да изпратят анонимно писъмце на стринка и тя, щом го прочете, удари си челото с юмруци и отиде да се оплаче на баба.

– Олеле, Марьо си намерил метреса!

Баба никак не можеше да схване в какво се състои работата. Или не допускаше нещо от страна на сина си, или пък не знаеше какво е това метреса. (За по-културно, изглежда, анонимният драскач така бе нарекъл чичовата любовница.) Най-после баба все пак загря и каза:

– Голямо чудо! Ощипал Марьо някоя, дето му се навира в ръцете, а тя седнала да си скубе косите.

– Защищаваш го, защото ти е син! – извика стринка. – Питаш ли мен какво ми е на главата? Няма да го преживея, ще се обеся на тавана!

– Че като си глупава, обеси се! – каза равнодушно баба. – Туй си е мъжка работа. Ако вземем да се бесим за такива неща, жени няма да останат по света. Я иди в мазето да прелееш туршията, че ще се развали!

Стринка слезе долу в мазето да прелее туршията и докато я преливаше, все хълцаше и оплакваше живота си. А вечерта, когато чичо Марьо се завърна, за беда и този път доста късно, тя удари една чиния в пода точно сред стаята и така даде сигнал за обявяване на семейната война. Чичо не бе се опомнил още, когато тя изпразни цяла лента в него и го направи на дроб. После обърна картечницата към неговата любовница, направи и нея на дроб, но не є стигна това, ами є налепи такива епитети, каквито могат да се чуят само в нашия градец. Аз се засрамих, а баба не чу нищо, защото зяпаше в телевизора. Заради телевизора тя почна прогресивно да ослепява, само да не пропусне някоя съвременна пиеса. След стринкините изстъпления чичо Марьо повдигна рамене и дори се усмихна.

– Това ли било? Хората си измислят разни работи!…

Неговото равнодушие подлуди стринка и тя почна да унищожава приборите и съдините в бюфета. Да се чуди човек как само за един следобед страданието є се бе превърнало в дива омраза към чичо. Баба се намеси в спора, едва когато една чаша се строши върху екрана на телевизора и пиесата се прекъсна по технически причини. Стана голяма дунанма и аз трябваше да се оттегля в стаята си. По-късно чух през стената виковете на стринка:

– Не те ща! Да не си се докоснал до мен. Отвращавам се от тебе!

Чичо Марьо нямаше, изглежда, особено желание да се докосва до нея и след малко вратата на другата стая скръцна и се затвори. След това в нашия общ наследствен дом настъпи тишина.

На другия ден до вечерта всички в градеца знаеха, че Марьо Маринов си има любовница. Стринка сама бе разпространила новината, за да злепостави чичо пред обществото. А любовницата бе певицата на хотел-ресторанта „Малина“. Пардон, хотел-ресторантът се нарича „Стара планина“ и всички хора от Западна България и особено тия от Западна Европа го познават добре, защото е на главния път за Черно море и лятно време преспиват по една нощ в него, но откак стъпи на естрадата Малина, започнаха да наричат хотел-ресторанта заедно със сладкарницата и двата магазина отдолу на нейно име. Не ще и дума, оркестърът с певица внесе нещо новаторско в нашия живот. За самата певица да не говорим, тя е фантастична. Някои я наричат жена-вамп, други пък – страшна. Май че това е най-точното определение. Едни гърди вади, едни крака, един ханш, ум да ти зайде. Местният ни поет бай Фильо винаги си е бил мършав, но откак дойде певицата, съвсем я откъсна „поради неосъществени мечти“ и се стопи като свещ. Веднъж успял да се ръкува с нея и му се сторило, че тя има огнена ръкавица, а освен това му се сторило още, че певицата излъчва на един метър от себе си непоносима горещина като нафтова печка. Той именно пръв я нарече страшна.

Вечер в ресторанта е лудница. Всичко годно и негодно от мъжкия ни пол се завира там още от шест часа, за да заеме място до естрадата на оркестъра. А когато Малина се покаже на естрадата, същият този мъжки пол лудее от възторг. Ама и тя, както казах, само жена. Като налапа оня микрофон, като проточи един дрезгав, дълбок страстен глас, като заклати ония бедра и извади една усмивка, на всички им изхвръкват чивиите. И да не пее, и да не играе туист или шейк, само да тананика някоя глупост и да си стои до микрофона, пак викат „бис“ до посиняване и ръкопляскат. Бясна работа, ви казвам.

Като се свърши програмата, Малина слиза от естрадата и сяда на някоя маса, тъй както си е, с голи рамене, и това е вече голяма чест за ония, на чиято маса е благоволила да поседне. Тогава отвсякъде почват да є поръчват бутилки вино, а тя се усмихва сладко и пита келнера от кого е подаръкът. Келнерът сочи с показалец и онзи, когото посочи, става мътно зачервен и се покланя тъй бързо и несръчно, сякаш някой го клъцва с балтия по тила. И това не е малка чест. Случва се някоя вечер Малина да получи по двадесет бутилки вино или други напитки от почитатели, които си отнася горе в хотела. Нашите мъже са много ларж и големи кавалери.

Та ето тази Малина стана любовница на чичо Марьо. Мъжете ужасно му завиждаха, особено вечер, когато Малина пееше на естрадата, а чичо Марьо наминеше служебно или поседнеше наблизо и тя му хвърляше по някоя сладка усмивка. Чувах ги да се питат как тази жена се е дала на такъв мухльо, тутманик, турук или мърльо и в същото време се учудваха, че не друг, а той, известен с пословичната си скромност, е успял да я хване. Сега неговата слава се носи из града и не е тайна, че ония най-много му завиждат. Защото чичо Марьо и в служебно отношение не стои по-долу, и той си е директор на хотел-ресторант „Малина“. Пардон, на „Стара планина“. Навярно и затова си е така спокоен и горд…

Но вкъщи е ад. Отначало бе ад с един кръг – стринка престана да му говори. После стана ад с два кръга – стринка се прибра сама в едната стая и взе дъщеричката при себе си. После пък стана ад с три кръга – стринка започна да си готви отделно и да се храни с дъщеричката отделно. При четвъртия кръг тегли с тебешир една линия в хола и го раздели на две, раздели и кухнята и не позволяваше на чичо да стъпя в нейна територия. Бе уверена, че съдът ще є отреди тази жилищна площ и не позволяваше дори на баба да нарушава тебеширената граница. На петия кръг стринка така се изнерви, че започна да пее шлагери и арии, макар че не бе ходила ни веднъж на опера. Пееше и в стаята си при отворен прозорец, пееше и на балкона, а на двора пищеше до припадък и изтупваше килима с такова настървение, като че налагаше чичо с тупалката. Искаше значи да покаже на махалата, че хич не є пука, че нейният глупак си намерил любовница. Когато навлезе в шестия кръг на ада, съчини молба за развод, плати тридесет лева и се върна в къщи напълно успокоена. Добре, но на седмия кръг пак я прихванаха дяволите, стана люта стръвница и търсеше случай да се схапе с някого и да си излее гнева на някого. И тоя случай не закъсня, защото в махалата има и други стръвници, без да знаят, че мъжете им имат любовници. Една такава се скара на стринка, че тупала килима ни в туй, ни в онуй време и че крещяла като коза и не оставяла хората на спокойствие. Стринка нарече нея коза, и то саанска коза. Оная се учуди, че стринка все още има очи да гледа хората, и запита дали не се упражнява така усилено в пеенето, за да замести оная от ресторанта и по този начин да си отнеме мъжа от нея. Стринка кипна и извика:

– Моят ходи, защото може, а твоят, като не може, и при тебе не идва, затуй си се разбесняла!

Оная млъкна като посечена и си влезе вкъщи. Изглежда, че стринка я бе чукнала тъкмо по слабото място или пък не можеше да каже копче на такава една философия. След като изплю тази гневна фраза пред махалата, както се изплюва камъче, стринка също се прибра вкъщи и престана да пее, а на сутринта отиде при адвоката и си изтегли молбата за развод. Няколко дни по-късно пък заличи тебеширената граница в хола и кухнята, така че чичо и баба можеха спокойно да се движат по цялата къща. Изобщо, стринка премина през кръговете на ада в обратен ред и отново се озова пред вратите на рая.

Това велико пътешествие из лабиринтите на чистилището стринка извърши само за някакви си два месеца и се завърна за най-голямо учудване на целия град съвсем бодра, като че нищо не е било и няма да бъде. Прибраха се с чичo Марьо в своята си стая, хранеха се заедно, спяха си заедно и заедно се разхождаха и ходеха на кино. Семейният живот си тръгна, както си бе вървял досега и май че малко по-добре. Чичо Марьо даде да поправят телевизора и баба отново се отдаде на телевизионните пиеси и почна да ослепява още по-прогресивно. Иначе мъжкото съсловие все така завиждаше на чичо Марьо за страшната жена, а жените все така натякваха на стринка, че нейният си има любовница. Стринка не обръщаше вече внимание на тези глупости и не само че не ревнуваше, ами започна някак си да се гордее, че чичо Марьо си има най-хубавата любовница в града. Т. е. не че се тупаше в гърдите, но изведнъж намрази Парлаков и Дрянков, почти всеки ден намираше повод да злослови против тях, задето навремето подляха вода на чичо Марьо, и с удоволствие се надсмиваше на техните грозни любовници. Не бе никак леко да се разбере тази промяна на стринкините схващания по въпроса за любовниците, още повече, че тя се хвалеше много с чичо Марьо, казваше, че сега бил по-внимателен с нея, мил и любезен като истински кавалер и че всъщност нейният съпружески живот едва сега започва. Лично аз и целият град си бихме главите месеци наред да си обясним тази работа, но изглежда, че с това нещо – човека, дето звучи така гордо, се случват понякога необясними неща. Всеки случай сега пък стринкината слава се понесе из града, наричаха я модерна жена, цивилизована европейка и т. н.

Славата на стринка обаче се затвърди окончателно на осми март – Деня на жената. На тази дата жените от града устроиха в културния дом голямо тържество с най-разнообразна програма. В програмата участваха и трите известни любовници. След доклада хубавото Анче рецитира някакво стихотворение, вика, прави-струва и накрая є ръкопляскаха цяла минута. След нея изпълни някакъв танц пък оная на Дрянков, кълчи се, врътка се по сцената, та и на нея ръкопляскаха цяла минута. Най-после излезе и чичовата. Страшната още щом се показа на сцената с голи рамене и фантастична фризура, салонът гръмна като възпламенен барутен погреб. Налапа тя микрофона както си знае, проточи страстния си глас, заклати бедрата и публиката се превърна на хилядоглава маймуна, запя и затанцува заедно с нея. Не знам колко пъти я викаха на „бис“, но на другия ден всички се оплакаха от болки в дланите. И накрая, когато салонът утихна, стринка току се обърна към чичо Марьо и му каза уж на ухо, за да не чуят Парлакови и Дрянкови, които седяха на предната редица:

– Е, кой каквото ще да говори, но нашата си е най-хубава! Ония там на Парлаков и Дрянков пет пари не струват пред нея. Едната сух корен, другата скрофа. Нали бе, Марьо?

Стринкиното възхищение бе искрено и като всяко искрено чувство намери път до сърцето на народа, който є ръкопляска почти толкова дълго, колкото и на певицата.