ИГРА НА ТИКВИ

Имаше едно време, когато телевизия имаше, но нямаше телевизори, а когато имаше телевизори – спираше токът, а когато имаше и ток и телевизор, нямаше какво особено да се гледа, та, имаше по това време една игра, с която родителите вечер забавляваха децата. Много полезна игра – развиваше вниманието, или онова, на което сега му се казва концентрация.

Започваше обикновено бащата:

Нашата тиква родила, родила… пет тиквички.

Веднага вторият трябваше да попита – а защо да са пет? За да получи насрещен въпрос – ами колко да са? Десет – предлагаше вторият. Третият бързичко трябваше да попита – ами защо да са десет? Ами колко да са – питаше четвъртият… И така – докато някой сбърка и излезе от играта.

Да ви напомня нещо това?

Застана премиерът, рече и отсече – партийната субсидия ще се намали, ще се намали, ще се намали на… един лев!

Веднага насреща скочи коалиционният му Симеонов и попита – а защо точно един?

Ами колко да са?

Единайсет – гракна насреща му.

А защо да са единайсет?

Ами колко да са?

Пет-шест – обади се Корнелия, а депутатът, известен с ментовия си прякор, опита да ни изменти, че според него тиквата изобщо не трябвало да роди нито една тиквичка.

Та, като се запрескачаха едни тикви – та цяла неделя… Омръзнаха добре на всички, което си беше и целта, та да се прокара мъдрата идея бизнесът съвсем прозрачно да инвестира в партиите – не като сега, с ограничения за даренията до десетина хиляди, та е принуден да си издирва пенсионери, които периодично доброволно да подаряват на любимата партия по някоя и друга негова хилядарка от свое име.

Тук, разбира се, може да се зададе един малко странен въпрос – партиите, като такива, би трябвало да са обединения на хора, споделящи общи идеи, общи цели, общи идеали. Не говорим за идеологии, тая дума е демоде. И, доколкото има някакъв закон за политическите партии – членовете им си имат членски книжки и трябва да си плащат членски внос, за да си издържат партията, а и да покажат, че са в нея не само заради единия келепир.

Колко, мислите, е членският внос в българска политическа партия?

Отваряме устава на най-добре представящата се на избори – тази, която вече десет години с кратки прекъсвания строи за нас магистрали към светлото бъдеще. Стигаме до чл. 45, алинея 1 – членският внос е 2 (два) лева годишно. Шестнайсет стотинки месечно. Половин стотинка на ден.

К`во му плащаш!

Приходите на управляващата партия от членски внос са 161 000 лева, а от субсидията – петнайсет милиона.

Членският внос в БСП или е по-висок, или пък социалистите са десетина пъти повече – привържениците на червената партия са є платили към 900 000 за удоволствието да членуват в нея. Дванадесет милиона пък е субсидията.

ДПС са по-скромни – техният членски внос е към половин милион. Единадесетте лева на глас носят на движението близо четири милиона и половина.

Ако се упражним да делим тия милиони на 11, за да видим какъв ще е резултатът от правителственото предложение, ще стигнем до отчайващи числа.

ГЕРБ ще получава 1 380 000 лева. А само заплатите на активистите за миналата година са 3 400 000.

Приходът на БСП ще падне на около 1 100 000. Разходите за заплати са 3 700 000.

ДПС ще трябва да се разписва срещу 400 000. И да се прави, че се чуди откъде да намира досегашните 1 300 000 за заплати.

Скучни сметки, които ни показват само едно – че без чичковците с торбички парички така наречените ни политически партии са за мустака. И тиквеното наддаване е колкото да ни будалкат вечер, пред телевизорите, и сутрин – над вестниците, докато стигнем до страницата с кръстословицата.

Ама много интересни кръстословици започнаха да правят напоследък – направо на човек му иде да прескочи игрите на тикви!

Малко обидно е, че избраниците ни показаха за пореден път за какви тикви ни мислят, но пък те няма как да знаят какво си мислим ние за тях – не заради друго, а защото това, което си мислим, не става за отпечатване във вестник.

Румен Белчев