НАЙ-БЕДНИ, А НЕ ЩЕМ ПАРИ

Фейлетон с горното заглавие излезе в „Стършел” в броя от 14 юни. В него ставаше дума за това, че докато туризмът в съседните ни конкурентни държави преживява златна ера и в препълнените курорти на Турция даже са започнали да правят резервации вече за 2020 година, родните туроператори отчитат сериозен спад в записванията на летовници за българското Черноморие, особено от Русия, Германия, Полша, Скандинавските страни и Балтийските републики.

Причините за отлива на туристи са много и различни, но една от тях е необяснимото и лишено от всякаква логика безразличие на туристическия бранш към купищата пари, които ни предлага Европейският съюз за периода 2014-2020 г. и отказът за тяхното оползотворяване. Например неусвояването на средствата по програми за: развитие на регионалния туризъм; за биоразнообразието на морските защитени зони; на околната среда и водите. Само по последната програма Европа ни отпуска 2 милиарда и 300 милиона лева за подмяна на остарелите ВиК тръбопроводи, за изграждане на пречиствателни станции, както и на контролни системи за наблюдение на чистотата на въздуха и водите. Крайният срок – 2020 година вече чука на вратата, а от цялата тази огромна сума ние сме взели само някакви си 18 процента.

На фона на тази незаинтересованост съвсем логично идва заключението, че водата на българските плажове става все по-мръсна. Това съобщава Европейската агенция по околна среда в своя годишен доклад за качеството на водите в страните от Европейския съюз, който бе публикуван миналата седмица. Според него чистотата на водата за къпане у нас се влошава и България е на предпоследно място сред 28-те страни в общността. След нас е само Полша.

Взети са 816 проби от 95 места за къпане по Черноморското ни крайбрежие, които показват, че от 2015 година насам броят на местата за къпане с отлично качество на водата трайно намалява. През 2015-а Европейската агенция е отчела 67 обекта с чиста вода, а през 2018-а те вече са едва 50. В доклада се отбелязва също така, че броят на местата, които могат да се ползват от туристи за къпане във вътрешността на страната от години е много малък, поради липсата на поддръжка, оттам и на интерес към плажове край реки и други водоеми. В заключение се констатира, че като цяло в България едва 52 на сто от проверените места покриват европейските стандарти. Тоест, в останалите 48 процента плажовете са по родните стандарти – с мръсна вода за плуване. Е, чудно ли е тогава, защо туристите у нас намаляват и предпочитат да летуват по плажове с европейски стандарти? Които съществуват в много страни по света, въпреки, че не са членки на Европейския съюз.

Сергей Трайков