НАЦИЯ В РЕСТАВРАЦИЯ

Един проект за учебник по история за 10 клас показа, че за трийсет години вървим рачешката – не напред, а назад – към светлото минало.

От цитираните по медиите  пасажи от въпросния учебник става ясно, че  в България през периода 1944-1989  се е строяло едно красиво, справедливо и благоденстващо общество. Период на  трудов подем и бригадирско движение, на индустриализация, на културен разцвет… Страната се нарежда сред развитите страни, образованието и здравеопазването са безплатни, има социално равенство и всички ходят на море…

Към тая светла картина на светлото минало са добавени като лек грим някои сенки – имало някакви невинни жертви веднага след преврата на 9 септември, имало тук-там лагери и изселвания, нямало опозиция… Но народът живеел много добре, защото Тодор Живков мислел за него.

Това, най-общо казано, го пишело в проекта за учебник на изд. „Булвест” с авторки Искра Баева и Евгения Калинова.

А нямало нищо за Живковото решение да ни прави 16 съветска република, за възродителния процес и насилствената смяна на имената на българските турци, за националната катастрофа, до която бе доведена България в края на 80-те. Не се говори за репресиите на ДС срещу инакомислещи, за забраната за пътувания, за липсата на свобода…

Ето това щяха да учат децата ни, ако не беше вдигнал шум. Министерството на образованието се задейства, навреме спря проекта на злополучния учебник и го върна за поправки и доработка.

Засега реставрацията на миналото в главите на учениците се отлага – временно. До следващия учебник. Който съвсем скоро ще се появи и едва ли ще по-различен от този – пак оценката за периода ще е замазана, а не категорична.

Уж има закон, приет от Народното събрание през 2000 г., с който комунистическият режим  в България е обявен за престъпен, но на кого му пука – законът си остана пожелателен, нещо като декларация без правни последствия за онези, които го нарушават. Да сме чули, че някой е подведен под отговорност за пропаганда на комунистически идеи или за размахване на червени знамена и комунистически символи? То тогава трябва да бъде подведена цялата БСП – всяка година на Бузлуджа симпатизантите є манифестират под портрети на Ленин, Сталин и Живков, под сърпове, чукове и червени байраци.

В другите бивши соц-страни отдавна си изясниха миналото, дадоха му оценка и вървят напред, а у нас какво правим? Замазваме с голямата баданарка. И реставрираме…

Друго в държавата може и да не върви, но реставрационните работи по миналото си вървят като по план. От петилетка на петилетка.

Днес Живков ще се появи като благодетел в учебник, утре внучката му ще удари камбаните на „Знаме на мира” и ще рече колко е направено за децата от Незабравимата є майка. Вестник ще припомни я за Цола Драгойчева, я за Борис Велчев – как мислели не за себе си, а за народа. Ще излезе книга от син на член на Политбюро, която пак ще разкаже колко чисти и безкористни са били политиците по онова време… Ще се появи мемоар на генерал от ДС, който ще опише ченгетата от службите като доблестни защитници на родината. А БНТ ще излъчи поредната Богомилрайнова шпионска драма-възхвала за разузнавача Емил Боев… Или пък „На всеки километър”…

А в небето ще литнат съветски самолети от миналото, под погледа на държавния ни глава-летец, в юбилейно авиошоу, за да си кажат зяпачите: „Ех, какви самолети ни даваха навремето без пари, а сега трябва да вадим милиарди,за да ги купим!”…

Така си живеем в светлото минало и  нямаме национална доктрина за бъдещето – защото сме нация в реставрация.

М. Вешим