НИЕ НА ВАС, ВИЕ – НА НАС

Стършелово предложение за партийните субсидии

В учебници по икономика има следния парадоксален пример за разплащания:

В едно малко градче пристига чужденец и наема стая в хотела. Плаща с банкнота от 100 долара, но не влиза в стаята, а тръгва да си върши работа. Собственикът на хотела взема 100-те долара и ги занася на месаря, за да си уреди дълга към него. Месарят взема стотачката и отива да плати на хлебаря, на когото дължи 100 долара. С получената банкнота хлебарят отива при проститутката, на която дължи същата сума. Щом получава 100-те долара, дамата веднага  тръгва да плати на хотелиера, на когото има да дава толкова за наем. Хотелиерът прибира 100-те долара в касата, но в тоя момент пристига чужденецът и заявява, че се отказва от стаята – нека да му върнат парите. В крайна сметка чужденецът си получава стотачката и си заминава, но всички в градчето са доволни. Пари няма, обаче  никой никому нищо не дължи.

По същия начин може да се реши и въпросът с толкова обсъжданата субсидия на партиите.

“Стършел” предлага:

Партиите да получават по 10 лева на глас годишно, но да се задължат да плащат на всеки  гласувал по 40 лева.

Така за четиригодишен мандат партиите ще си върнат вложените средства, а пък данъкоплатецът  няма да им е платил от джоба си.

И всички ще са доволни – и партийният елит, и избирателите.

Тогава купуването и продаването на гласове ще изчезне – то няма да е престъпление, а регламент.