Наръчник на младия гъбар

Привет, скъпи приятели, аз съм дядо Игнат, гъбар ентусиаст! Любител на сърнелки, печурки и всякакви други гъбки, ядливи и не дотам ядливи, както любезно биха отбелязали в токсикологията. Поканиха ме тук редакторите на вестника, за да изкажа своите съображения относно гъбарството, да дам някои напътствия на младите и като цяло да споделя опит.

Винаги, скъпи приятели, когато някой ми каже – „дядо Игнате, разкажи ни за първата гъба, която си изял през живота си”, в съзнанието ми изникват цветове, по-ярки от дъгата и образи, по-любопитни от самия свят, защото именно първата гъба, която изядох като дете, ме изпрати в четиридневна кома, от която се завърнах мъж! Помня, че още тогава в токсикологията ми казаха – не си гъбар ти, моето момче, захвани се с нещо по-безопасно, да речем – бикоборството или екстремен парашутизъм. Но аз не исках и да чувам! Знаех, че съм открил своето призвание, и бях готов да следвам съдбата си. В резултат на това в токсикологията вече съм си оставил чехли, имам си собствена стая, а след деветнайсетото ми посещение, започнаха да ми пускат телевизора без стотинки… В което, разбира се, няма никакъв смисъл, тъй като през по-голямата част от времето там кибича в безсъзнание, но е важен жестът. Именно затова аз после им нося гъбки на докторчетата – да си кусат, да се почерпят. Обаче да ви призная, имам странното усещане, че май не ги ядат, а ги хвърлят.

Иначе, ето какви напътствия бих дал на младите гъбари. Първо и най-важно – не яжте гъбите, които сте събрали, оставете ги на видно място, за да ги изяде някой друг, ха-ха-ха! Това, естествено, е в кръга на шегата – яжте си ги, нищо им няма на гъбките, пък и те, лекарите, си разбират от работата, вече има лекарства за всичко!

Вторият съвет, който мога да дам на младите гъбари, е никога да не се къпят, преди да отидат в гората за гъби – мечките само това чакат, някой изкъпан! Дето има една приказка – като ще ме ядат, по-добре да им е гадно! А пък както гласи старата гъбарска поговорка, предавана от поколение на поколение – на мен лично ми я каза моя дядо, известният гъбар Минчо „Последната вечеря“, каза ми – „Игнате, чедо, по-добре некъпан, отколкото чист, ама нежив и ръфан от стръвница!” Прав беше дядо, скъпи приятели, прав беше и цял живот си седя некъпан, но един ден се изплаши от баба ми, която го заплаши със съд, бесило и обезателно разстрел, изкъпа се, отиде за гъби и не се върна! Ето това правят жените с хората, скъпи приятели, ето това!

Деян Копчев