БЕЗ НАМОРДНИК

Весело живеем ние – няма седмица, в която да не ни измислят ново забавление.

Миналата седмица, да речем, в Парламента обсъдиха цената на чадърите по плажовете. Изключително важна тема – дори се заеха да правят промени в закона за чадърите. Извинете – за концесиите.

И всички медии с възторг хукнаха към морето – кеф ти репортажче, кеф ти плаж – кой ти го дава! Екипите се изчакваха на опашка пред концесионера, който обясняваше научно, че чадърите във ВИП зоната предпазвали от ултравиолетовото лъчение, за разлика от тия в частта, отредена за простосмъртни, затова няма как престоят под тях да не струва колкото нощувката в хотела.

По-миналата пък, след като глутница уби човек, общественото недоволство принуди законодателя да тури намордници на кучетата, имали неблагоразумието да наддадат над пет килограма.

Кучетата у нас имат повече приятели, отколкото хомосапиенсите – светкавично в центъра на София се организира демонстрация с участието на двуноги и четириноги, природозащитници и експерти, които доказваха, че през лятото, като напече слънцето, кучето като нищо ще си умре с това приспособление на муцуната – пречи му да си изплези езика, за да се разхлади, и така животинката направо ще загине от прегряване.

А по-миналата седмица? По-миналата май имаше мач и нашите пак паднаха, но все пак се забавлявахме с него, но пък точно преди евроизборите слухът, че се подготвял документ, целта на който била да се отнемат децата от живи родители, за да се раздават на бездетни гей двойки по света, изкара още повече хора по улиците. Вяха се знамена, ляха се клетви срещу майце и дете продавците, писаха се декларации.

Някой да си спомня как се казваше документът? Май – не. И протестите вече се позабравиха – кой протестирал – протестирал, време е за отпуски!

Междувременно от сухите официални съобщения разбрахме, че докато ние се пенявихме по площадите, разкарваните като маймуни по телевизиите собственици на евтини апартаменти и асансьори се оказаха до един невинни.

И проверяващият ги, онзи, с терасата – и той. Дори и заместникът му!

Къщите за гости и те – до една законни; който в паниката се е минал да върне европарите – си остава за негова сметка…

Покрай другите си възмущения забравихме за тези.

А може би това е и целта на занятието?

Изстрадано бирено правило е, когато в жегата някъде опитват да те цакат с топла бира, да отваряш внимателно капачката – да не пръсне пяната в лицето ти. Отваряш бавно и полека, от бутилката със съскане излиза духът на натрупаното напрежение и накрая всички са доволни.

Очевидно това е новият български принос в развитието на гражданското общество – подхвърляш на въпросното общество безобидна темичка за разсъждение, обществото разсъждава върху нея, гневът и недоволството с тихо съскане се измъкват от бутилката и всички са доволни.

Важното е, че няма пяна, трясъци и материални щети.

Ако се върнем към кучешкия законопроект, няма как да не си спомним старата пословица, че куче, което лае, не хапе.

Значи – и никакъв намордник не му е нужен!

Румен Белчев