100 БЕКЕРЕЛА В БЕЛЕНЕ

Залисани по депутатските препирни дали да носят кучетата намордници и колко ще струват шезлонгите на морето, нито ние, нито независимите български медии обърнахме някакво внимание на едно писъмце със скучното заглавие „Препоръка по проекта на интегриран план в областта на енергетиката и климата на България за периода 2021 – 2030 г.” Изпрати ни го миналия месец Еврокомисията и, казано на човешки език, в него се питаше: „Какви са тия общи числа, които ни пробутвате? След като подновявате проекта АЕЦ „Белене” – имате ли някаква  икономическа обосновка какъв ще е ефектът му върху икономиката ви?”

Въпросът е простичък, но съдържанието му е сложничко – засяга разход от 20 млрд. лв, колкото е цената на евентуалната атомна централа. „Ех, тези евробюрократи – възнегодуваха родните енергетици, – как не знаят, че си имаме обосновка? Но нищо, пак ще им я изпратим… ала дали ще я приемат, като е доста стара и доста спорна?”… Смутени са. От Брюксел им идва радиация 100 бекерела. Но си траят – чакат  да видят новият еврокомисар по енергетика  благосклонен ли ще се окаже или напротив.

И дали са го информирали  за една дребна подробност – че нашите държавници са с доста объркани идеи за бъдещето на строежа. За Борисов от една страна централата е „гьол”, от друга пък – правителството му търси международен инвеститор, който да запълни тоя гьол, а според президента Радев направо „Строежът є е неизбежен”.

Но колкото и благосклонен  да бъде бъдещият комисар, последното решение няма да е негово, а на Съвета на Европа. Където – знае се – участват премиерите на всички евродържави, огромната част от които не само не развиват, но закриват своите АЕЦ…

Ала експертите ни нямат почивен ден  (някои от тях продължават да се облажват с ядрени консултации и консервации)  и отново изровиха от нафталина 40-годишния  спор за-против АЕЦ „Белене”.

Ето двама видни полемисти: червеният депутат Таско Ерменков, известен АЕЦ-лобист, с екзотичен лаф: „АЕЦ  Белене ще издържи дори удар от Боинг 747” (?).

Проф. Георги Касчиев, ексшеф на Комитета за използване на ядрената енергия за мирни цели (КИАЕМЦ), преподавател в Токийския и Виенския университети,  член на международния Институт за изследване на риска: „Франция, с най-голям АЕЦ дял (74 на сто), ще го намали за 15 години под 50 на сто. След 2 години Германия ще ликвидира и последния си реактор. А ние се каним да поведем в света  с дял 60 на сто!”

Настояват родните хонорар-лобисти, че нямало губещи АЕЦ. Не е вярно – за 6 години САЩ и Европа  спряха поради неконкурентност (в сравнение с работещите на газ или ония, с възобновяемите източници) съответно 8 и 2 реактора.  През 80-те години се строяха 30 реактора годишно, но през тази заработиха само два, три бяха спрени, а нов се строи само един. Темата все повече скандализира ЕС и Австрия, като първи враг на АЕЦ, притиска съседните държави да си затворят реакторите. Напълно е възможно „мечката да заиграе и у нас” – т. е. също да бъдем притиснати…

И на финала – едно тревожно професорско мнение: „Засилилата се напоследък инициативност на руски ядрени компании цели – освен поредното обогатяване чрез „ядрена халтура” – и друго:  въпросният проект да ни скара до смърт с Европейския съюз”.

По всичко личи, че радиацията, която се очаква всеки момент да пристигне откъм Брюксел, ще бъде не 100, а 1000 бекерела*.

Наско Мандаджиев

___________________

* Бекерел  – единица мярка за радиация, на името на френския физик Анри Бекерел