СОЛЕНА ПЕСЕН

Няма смисъл да гоня последния влак
за Бургас, за града до морето опасно,
дето дълги години съм хванат на тясно,
дето дълги години просто нямаше как,
просто нямаше с кой, просто нямаше смисъл
да разгръщам живота си в приказен сън…
С часове съм седял и куплети съм писал
на площад „Баба Ганка“ за площад „Тянаннмън“.

На площада на слънцето с лъвската грива,
до фонтаните бели с искряща вода
съм усещал онази добра свобода,
за която героите в битки загиват…

Но отдавна е минало този пъстър живот –
няма нужда от влакове и от поети.
Слуша чалга народецът, кърши ръцете,
пляскат тежки гюбеци, пролива се пот…
И вони на пържоли от тлъсто месо
този град до морето, този вечен двигател,
в който споменът само раздвижва душата
сред рояци комари. И блясък на сол.

Росен ДРУМЕВ