ЛЕК ТРУД, ТЕЖКА НАДНИЦА

Един от най-големите бюджети, след този на МВР, от години постоянно е на Министерството на правосъдието. Освен от всичко друго, той се формира и от тлъстите заплати на тружениците на Темида, които са от най-големите сред държавните служители в страната. А какво вършат те, за да заслужат своите огромни възнаграждения?

Само за последните 10 години – от 2009-а насам, заради калпава работа на нашите магистрати България е платила 15 милиона и 800 000 лева по различни дела, заведени В Европейския съд за правата на човека. Милионите обаче са доста повече, защото броят на изплатените обезщетения е много по-голям от броя на осъдителните решения. Това е така, понеже обезщетения се изплащат от родната Темида и без да се стига непременно до съд – по одобрени от Страсбург споразумения между потърпевши и правосъдното министерството, което самї признава за допуснати грешки, пропуски, некомпетентност и други слабости в собственото си правораздаване. Едно от най-честите оправдания на магистратите за постоянните гафове, които струват милиони на данъкоплатеца, е че са претоварени от много работа, защото камарата от новопостъпващи дела непрекъснато се увеличава. Така ли е обаче в действителност?

Специална комисия се зае да анализира натовареността на съдилищата през 2018 година. След това нейната председателка Даниела Марчева докладва фактите пред Съдийската колегия и Висшия съдебен съвет. Основният извод е: в сравнение с 2017 година броят на делата е намалял – с 4 процента. Повтаряме за всеки случай: купчината от дела не се увеличава, а обратното – даже намалява. Като някъде се е стопила почти изцяло.

Анализът показва още, че дисбалансът между отделните съдилища в страната е направо чудовищен. Не е изненада, че както винаги най-натоварени са районните съдилища. Тук първенец отново е Софийският районен съд – на един негов съдия се падат средно по 63 дела. На месец. На второ място изненадващо е Районният съд в Нова Загора с 61 дела за решаване. Месечно. Нарочно повтаряме, че посочените бройки са за месец, защото сега преминаваме към абсолютните шампиони – служителите на Темида с пагони.

Във Военния съд в Сливен направо се изгърбват от изнурителна работа двама магистрати. Те разглеждат средно по 7 дела от общ характер. Но не на месец, а на… година.

Повече бъхтят от тях колегите им от пловдивския Военен съд. На тях се падат по 3 и половина дела – годишно. Вероятно тук най-голяма трудност представ-
лява разпределението на половинката помежду им, защото на щат са назначени петима съдии.

Очаквано неописуемо тежкият каторжен труд се извършва в столицата – в Софийския военен съд. И напълно логично в него работят работят най-много магистрати – 8. На всеки от тях се пада непосилната задача да се занимава с по 2 дела – годишно.

Простата сметка показва, че военните съдии от столицата за 30 години ще разгледат толкова дела, колкото се падат на колегите им от районните съдилища в София или Нова Загора само за един месец. При еднакво заплащане.

Логично разсъждаващият читател вероятно ще предположи, че тази почти нулева натовареност позволява на магистратите с пагони да работят безпогрешно, защото имат предостатъчно време да изпипват своите дела до последния детайл. Това обаче изобщо не е така. Нашумелият процес срещу петимата полицаи, обвинени за убийството на Ангел Димитров – Чората например, показва точно обратното. Софийският военен съд и Военно-апелитивният съд си прехвърляха делото помежду си в продължание на цели 14 години. Едните категорично осъждаха полицаите на дълги години затвор, а другите, напротив – напълно ги оправдаваха, докато накрая трябваше да се намеси цивилният Върховен касационен съд, за да вземе окончателното решение.

Този почти нулев коефициент на полезна дейност при униформените магистрати, както и смехотворната им натовареност, клоняща също към нула, повдига следните въпроси: не е ли дошло време да се закрие отделната правораздавателна система на военни съдилища и прокуратури, след като армия вече почти нямаме? А магистратите с пагони, които са пренатоварени единствено с големите си, но затова пък с нищо незаслужени заплати, да се преназначат в задъхващите се от работа районни съдилища, където всяка нова щатна бройка е добра дошла?

Сергей Трайков